Не мога да повярвам, че те няма
И че животът е като пролял се дъжд
Животът е илюзия, измама
Но въпреки това не мога изведнъж
Земята е попила всички капки
И никога не ще те видя пак
Защо боли проклетата измама
Защо боли от свършения факт
Прегръщам те във мислите си само
Прегръщам те под тъжни небеса
Гробарите отдавна са пияни
А гробът е подгизнал от вода
Дано не си самотен и тъгуващ
Дано не си отчаян и смутен
Довиждане, не ща да се сбогувам
С това, че ще останеш част от мен
Няма коментари:
Публикуване на коментар