събота, 18 юли 2015 г.

Отплаване




















Морето, в което се влюбих отдавна,
далече, далече в тъга се превръща.
Морякът си спомня шума на прибоя
и тайно в съня си го чува отново.

Морето, което при мене се връща
на картичка стара, забравена в шкафа.
Стихия, която надува платната
далече, далече от моя прозорец.

Но аз те обичам, тъга необятна,
и моята лодка стои на брега ти.
Докато се скъса въжето внезапно
и с нея свободен отплава духът ми.

събота, 11 юли 2015 г.

Както и да го въртиш, все при Пеевски отива



Нагледах се в последните месеци на реклами в прайм тайма на телевизии с национален обхват за това, че не бива да се поддържа контрабандата на цигари. И аз, ако съм съвестен гражданин, как така ще я поддържам тази контрабанда, вместо чинно да си плащам акциза, т.е. косвен данък за бюджета, както и за оборота на „Булгаргатабак“?

Колко са стрували тези реклами по телевизиите, не ща и да се замислям. Макар че тези големи суми за реклама, те пак включително и от моя джоб са взети. От джоба на плащач на пряк десятък и от най-мижавия си хонорар. Нейсе. Важното е, че по разни сайтове, както и в социалните мрежи, видях тези дни да се мъдрят плакати, апелиращи към моите граждански чувства. „Не купувайте контрабандни цигари, не помагайте на модела Пеевски!“, „Контрабандата на цигари ограбва!“ и пр. А, де. А аз да не знам, че съм поддържала и модела КОЙ… (То и „Булгартабак“ по модела КОЙ го приватизираха, ама кой ти гледа такива „незначителни“ подробности…)

Обаче как да не го поддържаш този модел и по официално заклеймения начин, като финансовият недоимък води понякога не до отказ от тютюнопушене, а до засилване на зависимостта. И понеже този недоимък не може да покрие законно утвърдения коствен данък от всяка законна кутия цигари, да плати за акциза, който прави тази цена многократно по-висока от производствената – те на, не бях съвестен гражданин, признавам си. Затова плащах за нелегалните приходи на модела Пеевски, на всякакви знайни и незнайни фигури по веригата, стига да се доберях до някоя от крайните й брънки, което не винаги ми се удаваше, впрочем. Така че чат-пат и по законен начин плащах на разбойниците, ама по-рядко. А сега, когато законността победи и така щяло да бъде поне до изборите (както ми каза под сурдинка една „крайна брънка“), всеки ден си плащам по по-високата тарифа. А зависимостта, пустата зависимост, вместо да избледнее и да пуша по-малко (което бях постигнала преди последното увеличение на цените на законните цигари в България), взе, че още повече се увеличи…

Опитах се да се утеша с призива на здравния министър, че ако не пуша няколко дни и не пия кафе, мога да си платя одма здравната застраховка и да бъда съвестен гражданин – какъвто, както вече си признах, не съм. Понеже не успях с доход в последните години, никога не стигнал необлагаемия минимум (което хич не пречи от всеки заработен и счетоводно отчетен мой хонорар системата автоматично да си взима данък), да плащам и на Здравната каса. Като се разболея, или се моля учтиво на кварталния аптекар да ми препоръча някое лекарство, или влизам в някоя черква и моля Бог да ме освободи от изпитанието „болен, който не може без лекарска помощ, но не може и да си я позволи“. Е, отидох веднъж на лекар на свободен прием, нямаше как, седмици самолечение с кви да е лекарства не помогна. И лекарката като ме прегледа, вика: „Пушиш ли, защото това се забелязва някак в кашлицата ти?“. „Пуша – отговорих й. Мислех да се пропия, но не стана“. И вярно, с пиенето определено нямам успех, а с пиене по-лесно се забравя. („Тежко, тежко вино дайте, пиян дано аз забравя туй, що глупци вий не знайте позор ли е или слава…“, както е казал Поетът, чийто портрет виси по кабинетите на разни управници.)

Но да се върнем към темата за законността и контрабандата. Поради това, че законността победи, както каза и сам премиерът, докато е така, ще мога да помагам на модела Пеевски (който разбира се се простира не само в контрабандни практики, а и по всякакви официални институции и решения), само по законен начин. Съвсем законно ще продължават да крадат от нужните ми за друго левчета от всяка закупена кутия цигари, понеже така било положението в Европейския съюз. (И да се радваме едва ли не, ние, неплатежоспособните български пушачи, че в други европейски страни, чийто стандарт е много по-висок от нашия, цените на цигарите са по-високи от тези в България.)

Що се отнася до общоевропейската акцизна солидарност, в Европейския съюз разбира се никакъв български Ципрас няма, нито ще се появи, за да вземе да каже например, че да, акцизи за цигарите трябва да има, но те в най-бедната страна от ЕС са прекомерни за една значителна част от пушачите. Затова тези пушачи, щат не щат, са поддържали досега контрабандата на цигари в България, и винаги, когато могат, пак ще я подкрепят. Не защото не искат законност и не вярват в законността, а защото не вярват в социалната и политическа адекватност на своите управници. Не вярват, че те ще се решат някога да преборят контрабандата по най-верния и естествен начин (полезен и за местното производство, и за спестяването на разходи за борба с контрабандния трафик) – а именно чрез поносими и за по-бедните пушачи цени на масовите законни цигари.

Но това са мечти разбира се, дето няма да се случат. Нито в българския, нито в европейския парламент някой ще се сети или осмели да каже подобно нещо. Така че, плащайте на „Булгартабак“, уважаеми колеги пушачи, акцизът за това подпомага модела КОЙ по законен начин, защото трябва да се увеличават приходите в държавните служби и частните предприятия на този модел. А, ако след изборите наесен моделът КОЙ се преструктутира нещо и се промени нещо зад кулисите, може да продължите да му помагате, както и досега, незаконно, търсейки последните дребни брънки от веригата, които след „възцаряването на законността“ са почти толкова нещастни, колкото и вие.
.

П.С.: Жалко е, че моите пушачески левчета не отиват всъщност в джоба на отрудените производители на тютюн в България, а в джоба в крайна сметка на модела КОЙ. Жалко е и, че прекомерно високият акциз логично доведе до бум на контрабанден внос в последните години и ограничи потребността от местно производство. Но ако ида сега на кварталното площадче и си купя кафе и цигари от Lafka-та на Пеески (заменила кафенето на дребен местен предприемач, за да се настани там поредната Пеевска будка), и взема, та изглупея достатъчно, че да си купя и някой вестник на Пеевски – тогава може би ще стана съвестен гражданин, де да знам… А на всички онези, които биха си помислили, че високият акциз автоматично води до намаляване на употребата на цигари и до вредата от тях в общество като българското – на тях мога да кажа само, че високият акциз доведе не до това, а до пушене на по-некачествени цигари, както и до усилване на психологическата зависимост от тях. Когато един пушач реши да отказва цигарите, той много рядко може го направи, понеже няма пари да си ги купи. Невъзможността обикновено усилва зависимостта, а не обратното. Затова написах този текст, защото се уморих да гледам евтини манипулации по темата за контрабандата с цигари, както и скъпи реклами с фалшива загриженост към законността в страната и към здравето на пушещите по принуда какви ли не боклучиви цигари пушачи.