сряда, 25 януари 2017 г.

In Memoriam отец Янко Янков



Днес около 15 свещенослужители и монаси изпратиха в последния му път протойерей Янко Янков*. Храмът, в който той беше енорийски свещеник в последните двайсетина години от живота си, и където се състоя опелото, беше препълнен с хора. Храмът, в който през последните две години си отец Янко продължаваше да служи, макар и покосен от много тежка болест, беше пълен с духовници. Млади и стари, с различен сан, познати и непознати за местните хора.

Спомних си, че отецът ми беше казвал приживе, че когато опяват свещеник, службата е по-специална. Но това, което видях в храма „Свети Димитър“ в Панчарево днес, беше опело като за епископ, не за протойерей. Сигурна съм, че отец Янко заслужаваше тази особено тържествена заупокойна служна, тази особена почит, която му бе засвидетелствана. Сигурна съм, че той не беше обикновен, именно защото беше такъв - обикновен, непатетичен, знаеш много и за земното, и за небесното, и за Църквата, и за хората, за всичко.

Спомних си обаче също и това, че когато отец Янко не можеше да служи литургии, защото тежката болест го остави вече съвсем без сили, „Свети Димитър“ оставаше на някои празници  без църковна служба или идваше някой негов колега, с когото той се бе уговорил. Но често нямаше кой да служи в храма в последните месеци, или ако имаше, това беше грижа на самия отец Янко, който, макар и тежко болен, трябваше да плати на някой свой колега, за да дойде той да служи вместо него.

А днес, в деня на неговото погребение, черквата беше пълна с толкова много свещеници и монаси. Имаше и представители на Софийската света митрополия. Всички те участваха в неговото опело. Всички заедно изпратиха един уж обикновен енорийски свещеник в последния му път. И храмът, огласен от толкова молитви и гласове, тържествено се прощаваше с един храбър човек и свещеник, който служеше в него, дори когато едвам се държеше на краката си... Сам със своя кръст и сам пред Бога.

Нека почива в мир. Там, където няма вече горест и болка... Там, където всички ще отидем някой ден.

Сбогом, отец Янко. Нека бъде светло по пътя ти. И макар че няма вече как да се върне на земята, нека се върне там, на небето, твоята мъдра и светла усмивка.


                                              Черквата "Св. Димитър" в Панчарево

-------------------------------------------------------------------------------------------------

* Янко Янков е роден през 1949 г. в Кърджали. Завършил е Софийската духовна семинария (тогава на гара Черепиш) през 1974 г., а след това и Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София. Ръкоположен е за дякон на 29 февруари 1976 г., а за свещеник на 14 март с.г. През 2012 г. е отличен с офикията "протойерей". Преди да започне да служи като свещеник в черквата „Св. Димитър“ в Панчарево, е служил в черквата в близкото село Герман. Отец Янко си отиде от този свят на 22 януари т.г.