събота, 19 юли 2014 г.

На Пламен, който днес напусна този свят


















А любовта е сянка от спасение
Когато няма сили да спаси
Отчаяния свят от престъпления
И толкова притворства и лъжи

Един товарят страх върху крилете й
А други с тънки сметки я грозят
Перата й отскубват мълком трети
Четвърти безуспешно я рушат

А любовта е смях и всесъждение
В началото и в края все е тя
Единственият лек за просветление
В огромната човешка слепота

Единственият път за помирение
Сред ужаса на грешки и вини
И вложената мяра за спасение
Която смърт не може да строши