неделя, 20 януари 2013 г.

"Любовта" на електората

От вчера почти всички български медии, а и не само те, се занимават с това, което се случи вчера на конференцията на ДПС. Всякакви тези и тълкувания могат да се срещнат, но като че ли не и една, която, според мен, би трябвало да присъства също като възможен отговор на един много важен въпрос. А именно въпросът защо 25-годишният студент по архитектура Октай Енимехмедов насочи газов пистолет към главата на Ахмед Доган, пред погледите на всички делегати на конференцията на ДПС и пред телевизионните камери, отразяващи тази конференция?

Късно снощи официално бе оповестено, че газовият пистолет съдържал два звукови патрона и един, пълен с пипер. Това не попречи на членовете на ръководството на ДПС да коментират под път и над път днес, че целта била убийството на Доган. Вероятно тази теза е много удобна за някакъв опит за извисяване или героизиране на Доган. Такъв опит за извисяване или героизиране, впрочем, се съдържаше и в самия доклад на бившия вече, след вчера, лидер на ДПС, съдържанието на който доклад отиде някак на заден план, но то така или иначе беше прочетено вчера на конференцията. В това съдържание Доган бе посветил много редове на демокрацията, на заплахите за нея, на лидера на ГЕРБ като застрашаващ я в някакъв смисъл (не, че бих оспорила подобна теза) и на застрашените според този доклад права на малцинствата. Стилът на доклада беше, впрочем, по догановски извисен.

Разбира се никой нормален човек и никой нормален политик не би одобрил заплашването с оръжие на политически лидери, които и да са те. Няма как да се приеме физическото насилие или опитът за такова за способ за решение на политически цели. Но докато едни се чудят дали това не е било някаква постановка, някакво театро, а други много държат на тезата, че 25-годишният Октай Енимехмедов е искал да убие Доган, и само това, че оръжието е засякло, го е спасило от покушение, се чудя защо не се коментира и една друга, съвсем възможна според мен версия. Която се корени в далеч не винаги видимото, но постоянно недоволство сред много български граждани етнически турци, които не бяха и не са съгласни с методите на догановата политика, с неговите обръчи от фирми, с „разпределението на порциите“ в държавата, със задкулисните игри и недемократични вътрешнопартийни практики в ДПС. Подобно недоволство от непочтеността, натиска, корупцията, агентурното минало и пр. се среща разбира се далеч не само сред върхушката на тази партия, а кажи-речи сред всички партии в България. Но хич не са малко онези български турци, които много изтърпяха, преди въобще да се опитват по един или друг начин да надигат глас срещу това задкулисие и корупция в ДПС. По обясними причини. Само една от които е, че който и както и да надигнеше глас срещу задкулисните практики, веднага или скоро след това беше изключван от редиците на ДПС. Или пък бизнесът му или социалното му оцеляване в някой местен бастион на ДПС се оказваха застрашени.

Студентът във Висшия институт по архитектура в София Октай Енимехмедов, за който се разбра, че има регистрирани няколко леки криминални провинения, е, както се видя от записите на инцидента, млад, здрав мъж в разцвета на силите си. Според психолозите на МВР, които са разговаряли с него, той е искал не да убие Доган, а да покаже, че той не е неуязвим. Ако се доверим на официалната информация на органите на реда за патроните в газовия пистолет, те се оказват свидетелство за същото, и тогава може да се каже, че Енимехмедов постигна тази си цел – показа, че Доган не е неуязвим. И това, което е интересно при подобен прочит е, защо един млад мъж и студент (т.е. човек, за когото се предполага, че има знания и стремежи за реализация в живота си), си сложи главата в торбата, както се казва, отивайки на един висш форум на ДПС, пред стотици делегати и пред отразяващите конференцията телевизионни камери, за да заплаши публично Ахмед Доган с пистолет. Енимехмедов, както се оказа, дори оставил предсмъртно писмо до родителите си, което да получат ако с него самия се случи най-лошото. (Не са случи такова лошо, слава Богу, нито с единия, нито с другия. Само депутати от ДПС здравата наритаха пишман атентатора.)

Но това, което не постигна Енимехмедов, е да накара ръководството на ДПС, както и в някакъв смисъл и цялото българско общество, да се замислят за това доколко всичко, което направи Доган в своята сложна политическа (че и икономическа) кариера, е могло да бъде приемано и издържано от хората, за чиито интереси, права, свободи и пр. неговата партия твърди, че се бори вече повече от 20 години. И доколко страхопочитанието у едни, страхът у други и/или интересите на трети са били мотивация и причина за положението на Доган в собствената му партия и сред традиционния му електорат. Дали Октай Енимехмедов не е искал да покаже, че има хора, които не се страхуват от Доган? И, че освен, че има такива хора – и други, които досега са се страхували, не бива да се страхуват? (При това, ако става въпрос за заговор за политическо убийство – както твърди новият лидер на ДПС Лютви Местан и членове на ръководството на ДПС – едва ли пистолетът щеше да бъде газов, а стрелецът – левак едва ли не, да му засече оръжието, и то два пъти.)

Никой не запита сега обичан ли е Доган от своя традиционен електорат. И ако не е обичан хич от някаква част от него, защо не е. Вместо това Лютви Местан се опита да изкара този бутафорен в крайна сметка атентат като следствие на някакъв говор на омразата в българското общество. Не, че няма такъв говор, има, и хора като Сидеров примерно, и не само, непрекъснато дават хляб за него. Но опреният в главата на Доган газов пистолет, зареден с патрони, които не гръмнаха, не е следствие на никакъв междуетнически говор на омразата. Той е следствие по-скоро от страха, натиска, задкулисието като методи за управление и политика, които Доган водеше. Като някакво „Не на страха“, извършено показно и дилетантски – не само заради негръмналите патрони. Защото този опрян пистолет в главата на Доган още дълго ще бъде тълкуван като опит за атентат и ще бъде използван за някаква форма на героизиране на Сокола. Не като неприемлив, но показателен знак за това, че може би има хора, които са искали да покажат, че не ги е страх от Доган; и че даже самият той трябва да се страхува, не те.

Без да мога да бъда разбира се сигурна, че точно такава е истината за вчерашния инцидент и точно такава е била мотивацията на извършителя му, аз все пак мисля, че такава мотивация и такава истина са напълно възможни. Тази мотивация, както вече споменах, може да е дилетантска, понеже не постигна въпроси и тълкувания за поддържания с години страх в електората, че даже и в партийния апарат на ДПС. Но това не значи, че не е възможна.
С което не искам да кажа разбира се, както вече споменах, че може да се одобрява дори опитът за физическо насилие като способ за постигане на каквито и да било политически цели. Пък бил той и дилетантски, с газов пистолет, който засича при опит за изстреля звукови патрони. (Ако приемем версията на МВР, която депутати от ДПС оспорват, че не били такива патроните. И такава опозиция се чу.) Доган е уплашен за малко, което разбира се е напълно обяснимо; после атентаторът е набит от делегати и прибран от органите на реда, за да бъде съден за деянието си. С което 25-годишният студент Енимехмедов, макар че едва ли е искал – ако приемем, че тезата, че атентатът е бил театро, не е вярна, защото и такава тема имаше – изчетка всъщност имиджа на Доган. (Тези, която смятат, че вчерашното зрелище в НДК е било театро, смятат разбира се пишман атентатора за актьор в това театро.)

Така или иначе вчерашният зрелищен инцидент е пример, който още дълго ще се коментира и тълкува защо е бил възможен. Ще се говори за имиджа на България навън, за опит за политическо убийство, за междуетническия мир, за не знам какво. Само не и за това, че този инцидент може да е бил и пример за това докъде може да стигне „любовта“ на електората към един способен политик с тъмни страни в биографията си, който неведнъж е манипулирал чувствата, и най-вече страха, на етническите турци и на мюсюлманите в България. И колкото и способен да е Сокола, и колкото и знаков продължава да е като политическа фигура, поне за част от българските граждани турци, има неща, които точно те няма да му простят.

неделя, 13 януари 2013 г.

Кандидатът за патриарх дядо Кирил избира избиратели

Днес в епархиите на Българската православна църква се състояха избори за делегати на Патриаршеския събор, на който ще бъде избран новият български патриарх. В Софийска епархия този избор бе предшестван от скандал.

“Искате ли агент за патриарх?”

Това каза неотдавна в София митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, в отговор на журналистически въпрос дали би се кандидатирал за патриарх. За съжаление позицията и нагласата на този митрополит, който единствен от владиците на БПЦ, години преди да бъдат огласени досиетата на висшия клир, написа Открито писмо, в което се извини на българския народ за своето агентурно минало, не се сподели от други митрополити с досиета. Някои от които не само, че не се извиниха на никого за своето сътрудничество с бившата Държавна сигурност, но имат и амбицията да сложат патриаршеското було. Избраният след кончината на патриарх Максим за наместник-председател на Светия синод варненски митрополит Кирил, който временно оглавява и Софийска епархия, е като че ли най-сигурният претендент за нов патриарх.

Тези дни, покрай очаквания избор на нов български патриарх, се случи скандал в Софийска митрополия, свързан с кандидатите за патриаршески избиратели. Временният владика на Софийска епархия дядо Кирил предложи списък с кандидати за делегати, които не бяха одобрени от епархийския съвет след две поредни драматични заседания на съвета. Според устава на БПЦ, чл. 44, тези кандидати се предлагат във всяка епархия от съответният оглавяващ я митрополит и се определят с участието на епархийските съветници и архиерейските наместници. За Софийска епархия това не се случи. Списъкът, предложен от митрополит Кирил, не беше одобрен и подписан от епархийския съвет. Епархийските съветници и архиерейските наместници не приеха този списък, защото в него не е имало кандидати от всичките седем духовни околии в Софийска митрополия, а само от една – а именно от София град, и защото предложените в тях личности не са според тях най-подходящите. В списъка, предложен от дядо Кирил, бяха впрочем, видният византолог (и човек с агентурно досие) проф. Аксиния Джурова, писателят и академик Антон Дончев, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров и адвокатът на Синода Мария Кьосева. Според архиерейският наместник от град. Самоков отец Петър Стоименов важно за делегатите, които ще изберат новия български патриарх, не е те да са известни личности, а да са искрено вярващи православни християни, познати за съответните духовни околии.

Въпреки неодобрения от Софийския епархийски съвет списък, днес имаше избор за делегати от Софийска епархия на Патриаршеския събор, който трябва да се проведе на 24 февруари. Варненският митрополит Кирил, който временно е и софийски владика, не сметна за нужно да се съобрази с мнението на епархийските съветници и архиерейските наместници и без тяхното съгласие наложи своята листа с кандидати за делегати от Софийска епархия. Тази епархия, като най-голямата епархия в БПЦ, има право да избере шест клирици и четирима миряни за делегати на патриаршеския събор (другите епархии имат право да излъчат по трима клирици и двама миряни). Като варненски митрополит, дядо Кирил е определил разбира се и листата с кандидати за делегати от Варненска митрополия.

Според мнение на доц. Дилян Николчев, специалист по църковно право, изказано в предаването „Вяра и общество“ на БНР вчера, изборът за кандидати за делегати от Софийска епархия е бил предварително опорочен с това, че списъкът не е бил съставен с участието на епархийските съветници и архиерейските наместници в тази епархия и не е бил одобрен от тях. Освен това според него една голяма част предложените в този списък личности нямат нищо общо с Църквата. С което директно са нарушени изисквания, залегнали в устава на БПЦ, в които се изброява какви качества трябва да притежават тези достоизбираеми за делегати представители на Патриаршеския избирателен събор. При това положение според доц. Николчев, днешният избор за делегати от Софийска митрополия не може да е легитимен.

Така или иначе днес, след избор, продължил пет часа, Софийската епархия одобри десетима представители, които ще участват в Патриаршеския избирателен църковен събор на 24 февруари. Сред избраните не попаднаха византологът Аксиния Джурова, писателят Антон Дончев и председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. По неофициална информация одобрени са били деканът на Богословския университет към Софийския университет проф. Александър Омарчевски, адвокатката на Синода Мария Кьосева, преподавателят в Софийския университет доц. Иван Петев и филологът от СУ проф. Климентина Иванова. (Според устава на Българската православна църква днешния избор може да бъде обжалван. Такава заявка е дал отец Петър Стоименов от Самоков, който утре ще внесе жалба срещу този избор в Софийската епархия.)

Не само Софийска епархия, епархиите в цялата страна избираха днес своите представители за Патриаршеския събор. 15 епархии трябваше да излъчат 80 делегати. Според мнение на пловдивският митрополит Николай, изказано днес пред български медии, не бива лошите практики от политическия живот да се пренасят в Църквата. Изборът трябва да бъде обяснен не от позицията на процедурата, а от позицията на морала, заяви още той.

Точният брой на делегатите, които ще участват в Патриаршеския събор, щял да стане ясен в самия ден на събора, но приблизително те ще са около 140. 80 от тях ще са избраните днес епархийски представители. Останалите участници в Патриаршеския избирателен църковен събор са 14-те митрополити, 19-те епископи, по един представител от Рилския, Бачковския и Троянския манастири, по един монах и една монахиня от всяка епархия, и по един представител на Софийската и Пловдивската духовни семинарии.

По неофициална информация, най-вероятни кандидати за нов български патриарх ще са варненският митрополит Кирил, ловешкият митрополит Гавриил и русенският митрополит Неофит. Сред изброените трима само дядо Гавриил няма агентурно досие.