вторник, 30 юни 2009 г.

МАКЕДОНСКИ ЕТЮДИ - 3

“Прикованият Прометей”


Този трети разказ може да се изчерпи и само с цитирането на писмо, което получих нeотдавна по електронната поща. То е от един млад човек от Р. Македония, с когото по някакъв начин успяхме да минем “Рубикон”-а на традиционното българо-македонско неразбирателство. В писмото става дума за това как като студент в Скопския университет той търси извори за една своя семинарна работа - и когато неговата преподавателка му предлага произведения на руски и български професори в съответната област - е ужасен. Както и за това как по-късно една малка антикварна книжка, “Прикованият Прометей”, чийто текст е на български (преводът на проф. Александър Балабанов на творбата на Есхил, издание от 30-те години на ХХ век), хвърля първи съмнения у него за толкова “чуждия” български език, за който преди това въобще не е смятал, че може да го разбира или да чете на него, какво остава да се възползва от научна или превода литература, написана на този език.


“Кога бев студент, професорката по историја ми даде задача да напишам некаква семинарска работа во врска со старогрчките обичаи. И одам јас во нејзиниот кабинет да ми даде упатство за тоа од кои извори да користам за да го напишам трудот. Ми кажува имиња и ми кажува дека тоа се руски или б’лгарски професори. И мене срцето ми се стегна, и викам „Чекајте професорке, како ќе користам извори од јазици кои не знам ни да ги прочитам, а камоли да ги разберам“. И таа на шега ми зазборува „Е какво не разбираш бе момче?, ми това са ни братја“ во тој стил нешто. „Ајде“, вели, „ќе се потрудиш малку повеќе“. Јас и велам „Како да се потрудам професорке, имам само неколку дена за таа семинарска, до сега никогаш ниту сум читал, ниту сум зборувал со некој на руски или бугарски?! Ако не може нешто на српско-хрватски, тогаш би било идеално да е на англиски затоа што солидно го познавам тој јазик.“ Професорката само се намурти, и јас сфатив дека сум рекол нешто многу глупаво. „Добро“ рече таа, и ми даде некој хрватски есеј...И што да ти кажам, се отепав и очите си ги извадив по универзитетските библиотеки барајќи во речници за да преведам некои специфичи хрватски термини на македонски јазик. Нејсе, ја завршив таа работа, и тоа за тоа...

....................................
После некое време, шетав низ центарот на Скопје, со само 10 денари во џеб како што тоа обично се случува со студентите, и наминав на плоштадот каде што се продаваа стари книги. Од една кутија извадив едно мало книжиче, кое што едвај и да може да се нарече книга со своите дали и педесетина страници во џебен формат, со меки корици. На првата страница со молив беше напишано 10 ден. Ја разлистав и видов дека е на б’лгарски, е сега, бидејќи станува збор за „Прикованиот Прометеј“ од Ајсхил, и си реков зошто па да не! Инаку со 10 денари не можеш да купиш ниту кифла во Македонија, но ова немој веднаш да го поврзуваш со некаков шовинизам кон б’лгарштината , бидејќи по таа цена имам купено и неколку книги во српски превод, едноставно станува збор за квалитетот на изданието, колку е сочувана книгата итн. Оваа која што се уште ја чувам е целата излепена со селотејп.
Кога ја отворив дома, што да ти кажам, целата со „искривени“ букви кои што ми задаваа многу мака при читањето. Но забележав дека ако ги игнорирам тие букви, разбирам практично се! И така и ја прочитав. Тогаш не знаев што означуваат буквите како ер голем и ер мал. Можеш ли да замислиш каков парадокс е тоа? А практично
живеам на самата граница! А да не зборуваме за тоа дека токму тие букви се измислени во Македонија, во Охрид, од св. Климент, и сето она што го учевме како свето за нашата култура и книжевност е напишано со такви „искривени“ букви! Блаже Конески му направил голема неправда на македонскиот народ, но кој да го разбере тоа?!”

“Кой да го разбере това?!” – пита в писмото си този млад, чувствителен и способен да забележи абсурдите човек. Колко ли са обаче като него? Колко ли хора в Р. Македония, били те и образовани, биха могли да видят очевадни иначе парадокси, обвити в десетилетна мъгла и тълкувания, които могат да объркат всеки, който не знае техните причини, еволюции, метаморфози, първоизточници и пр.? Въпреки новите, далеч по-отворени обстоятелства и отношения, въпреки многото възможни източници на информация, въпреки глобалната мрежа, да кажем, където могат да се намерят качени неща, документи, текстове, които не винаги може да се видят в библиотеки или музеи. Въпреки тях някой друг студент по класическа филология в Македония днес може и да не открие никоя стара книжка, с неизвестни нему, забравени знаци като ер малък и ер голям; нито един текст или превод на роденият в същата тази Македония всепризнат познавач на древнотръцката литература и основател на Катедрата по класическа филология в Софийския университет проф. Александър Балабанов. Може да не знае също примерно, да не си е задавал въпроса защо в говоримия си език има достатъчно много думи, съдържащи гласна «ъ», но с официалния правопис, въведен преди няколко десетилетия, тази буква е «изрязана», няма такава буква.

Интернет пространството, между впрочем, е пълно с форуми, в които кипят караници, с млади хора, които търсят или по-скоро повтарят истини или измислици, в които вярват и чрез които по някакъв начин се идентифицират. Някакви нови поколения търсят истината за миналото, противопоставяйки се, понякога яростно, едни на други. И макар че векът е ХХІ-ви, и макар че уж в този век преосмислянето на митологии, каквито и да било те, би трябвало да много по-лесно - това, че в продължение на десетилетия е имало затваряне на информационния поток, да го наречем, между България и Македония, и в двете посоки - няма как да не избие в спорове, и добри, и лоши, и в новата медия, за която няма граници. Но няма и гаранции, че въпреки безкрайното море от информация, което се съдържа в нея, старите пропагандни клишета, елементарното знание/незнание или изграждани дълго предразсъдъци и недоверия няма и там да се окажат по-важни, по-“конвертируеми”. Понеже винаги има значение какво се е случвало и преди, какво родените по-рано човеци оставят на родените по-късно, какви “наследства за преработване” им оставят.

Знанието не бива да се “приковава” все пак, не бива да се прекъсва или “наказва”. И не заради някакви нови, съвременни митове и не заради това, че за човеците/поколенията въобще е възможно да влязат “два пъти в една и съща река”. А защото лъжите, глупостите, елементарното, предпоставено знание/незнание са в основата на всякакъв вид “свободни” човешки избори, основани на манипулации.

МАКЕДОНСКИ ЕТЮДИ - 2

За един земски
и един държавен герб



Този втори разказ е свързан с един хералдически символ – лъв върху щит и отгоре корона. Звучи познато, много познато разбира се. И то не защото македонската официална символика е свързана с каквито и да било лъвски мотиви (всички знаем, че на държавното знаме на Р. Македония например има стилизиран осемлъчев вариант на т.нар. Звезда от Вергина). И не защото лъвът като хералдически символ е широко застъпен разбира се в традиционната символика на доста европейски страни и земи. Да казвам защо тук подобен символ звучи познато едва ли има смисъл. Има обаче нещо, определено този символ, което едва ли може да се каже, че е особено познато в България. Това е т.нар. земски или исторически герб на земята Македония, представляващ... изправен лъв върху щит, увенчан с корона. Според македонския академик Александър Матковски и не само според него историческият герб на Македония е златен лъв, чиито корени са в средновековния хералдически сборник на Коренич-Неорич от 1595 г.

Според това, което можах да намеря като описание на съдържанието на Гербовника на Коренич-Неорич, в този сборник има примери за герб, изправен лъв върху щит и отгоре корона, в разни варианти. На ХII страница например се съдържа образец за български държавен герб. Състои се от обърнат надясно, изправен червен коронован лъв върху златен щит с корона отгоре. Над него върху разгънат пергамент пише “Цимери Бугарске земле”, а в рамка под герба е изписано на латиница “BVLGARIA”. За пръв път в хералдиката се появява и герб на Македония (VI стр.), който е същият като българския, но с разменени цветове - златен лъв на червено поле. Короните и в двата герба са еднакви - съставени от малки триъгълници. Това хрумване на автора се тълкува като неслучайно, понеже този тип корони в хералдиката били известни като “древни”. Поставят се, когато става дума за суверени държави, съществували в миналото, но загубили самостоятелността си в настоящето. Каква самостоятелна държава би могъл да представлява в този смисъл гербът с надпис “”MACEDONIA” не е много ясно при условие, че такава не е имало след края на античната такава. Земята, областта или както да я наречем Македония, е имала и периоди на феодални владетели през средновековието, разбира се, но не и примери за самостойна държавност. Причините за това някои хералдически подробности да са малко объркващи в този смисъл са струва ми се по-специфични; те вероятно се коренят в самите начинатели на тази средновековна хералдическа традиция на Балканите. Гебровникът на Коренич-Неорич е съставен, между впрочем, на основата на т.нар. Охмучев гербовник, който не е запазен, и чийто автор Петър Охмучевич, един хърватски авантюрист, стигнал чин адмирал в испанската флота, много искал да го признаят за потомствен аристократ, макар че нямал такъв произход. Охмучевич се писал потомък на Рельо (Хрелю?), «бан на ..... цялата Македонска земя», а в най-вероятно първия запазен препис на неговия гербовник, този на Коренич-Неорич, пише, че: «се създаде и преписа от една стара книга, която се намира между старите книги в библиотеката на манастира на славния и божествен Василий в Света Гора в 1340 година”. Така вероятно е пишело и в сборника на Охмучевич. За Охмучевия гербовник не е ясно, при това, дали е съдържал въобще пример, назован като герб на Македония, понеже самото понятие «Македония» като наименование не се използва чак до ХVІ век по-точно до 1490 г., когато в Рим са отпечатани античните карти на Птолемей. (Други наименования има тази област доста векове, не като античното; колкото до вариациите в географските очертания, те разбира се са отделен въпрос.)

В Гербовника на Коренич-Неорич, между впрочем, гербът на България изглежда така:



http://heraldika-bg.org/images/a_1iKN_1595.jpg
Arms of Bulgaria, Corenic-Neoric Roll of Arms, Folio 12, 1595




А гербът на Македония така:



http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/thumb/5/50/MacedoniaCoA1595.jpg/180px-MacedoniaCoA1595.jpg

(Примерът е от македонската Уикипедия, неизвестно защо горната част на изображението, с пергамента и надписа, започващ също с “Цимери...”, е изрязяна.)



А тук може да се види и един днешен вариант на т.нар. земски герб на Македония.



http://i11.tinypic.com/5ya4hlu.jpg


Струва ми се, че поне у нас, по отношение на еволюции и вариации на хералдически знаци за страни и земи, които няколко века, чак до ХІХ-ти (Македония дори до ХХ-ти), са били част от Османската империя, по-известни са някои други, по-късни сборници или стематографии - като тази на Павел Ритер-Витезович от 1702 г. или на Христофор Жефарович* от 1841 г. В тях има примери за български герб в същата или подобна стилистика. По-малко известни са други примери за гербове, свързани с българите и българската държавност, каквито има немалко в други източници. Като например герба на България от ръкопис на арабски пътешественик от края на XIV век.
http://www.e-psylon.net/dot/image.php?image_id=218

Coat of arms of Bulgaria from manuscript of arabian traveller,
end of 14 century


Или пример за герб на България, съдържащ вариант с един и с три лъва – както е в Хрониката на Ул. Рихентал от 1420 г.
http://www.e-psylon.net/dot/image.php?image_id=217
Coat of arms of Bulgaria from Richenthal-Chronik, 1420


Или други, с един изправен лъв (подобен като изображение на примерите, дадени при Неорич, Витезович и т.н.) – като герба на България в Белградския гербовник от 1603 г.: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/4/41/BG-gerb1603.png.


В Стематографията на Павел Ритер-Витезович от 1702 г. лъвът в герба на България е златен на червен фон – също както е при герба на Македония в сборника на Коренич-Неорич, между впрочем; а короната е от различен тип. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:BG-gerb1702.png.

В Стематография на Жефарович от 1841 г., за разлика от сборника на Витезович, надписите вече са на кирилица. Това е българският герб:



http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bulgaria-stem.jpg



Ето и гербът на Македония от същата Стематография:



http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f0/Coat_of_Arms_of_Macedonia_from_Stemmatographia_by_Hristofor_Zhefarovich_(1741).jpg



Важно е да се отбележи, между впрочем, че в Стематографията на Жерафович, съставена въз основа на тази на Витезович, съдържаща също подзаглавие “Изображение оружии илирических”, се обяснява, че „знаменията” (изображенията) върху „оръжията” (щитовете) се нарича „арм” (герб) и тези изображения първо са фигурирали върху царските печати. Може да си спомним тук и за “История славяноболгарская” на Паисий, където между другото пише, че: „Знамение (знак) на печат царски имеяли (болгаре) изображение левово”. Това левово, лъвово т.е. изображение може съвсем естествено се свърже - както вече са забелязали професионалистите – с владетелския пръстен-печат на българския цар Калоян.


http://www.bg-history.info/i/th/th_1205-2.jpg .



Калоян вероятно е и точно този владетел, с който можем да свържем съществуващия в Гербовника на Лорд Маршал от 1295 г. герб на “краля на България”. Този български цар между впрочем е почти съвременник на цитирания гербовник. В него герба на “Le Rey de Bugrie”, краля /царя на България, представлява изправен коронован лъв върху щит (нарисуван малко по-наивно, с леко човешки черти - поне както се струва на непрофесионалисти като мен; но векът все пак е по-ранен, ХІІІ-ти). Ето го и този хронологически първи всъщност пример за герб, свързан с българската държавност, в който лъвът като хералдически символ е останал документиран :

Arms of the King of Bulgaria (Le Rey de Bugrie), с. 1295,
Hatton-Dugdale Facsimile, c. 1640



http://heraldika-bg.org/images/a_1_1295.jpg.




Между впрочем, в някои от споменатите тук сборници, се съдържат и примери за гербове на Мизия, Тракия, Македония и Дардания, дадени заедно, при Витезович например. (http://www.e-psylon.net/dot/image.php?image_id=214)

Coat of arms of Misia, Thracia, Macedonia and Dardania
from "Stematography" of Pavle Riter Vitezovic, 1701


В някои случаи примерите за герб на България са дадени като за земя или страна, която не е била суверенна, а за Македония – обратното. Влизайки по този начин в някакво противоречие с историческата истина и даващо разбира се хляб за някои днешни спекулации (че видите ли, македонска държава винаги е имало, а българска не), но както да се прави. Така или иначе примерите в стематографиите на Витезофич и Жерафович имат свой първоизточник в същия този може би първи препис на сборника на Охмучевич, сборника на Коренич-Неорич. Сред авторите на тези сборници, между впрочем, доколкото ми е известно няма българи, ако не броим Жерафович (някои твърдят, че и той не е бил), но това едва ли е толкова важно. Не бива да искаме толкова много от авторите на подобни сборници; да мерим техните времена и епохи по нашето и разбира се, още по-малко, да сравняваме техните възможности за информираност и комуникация с тези, които има днес.

Важно обаче е все пак това, че що се отнася до славянските народи на Балканите и до балканските народи въобще, никой не припознава точно лъва като основен хералдически символ на държавност, съществувала и в миналото, в новата си история, с изключение на българите. Българските възрожденци и комити го приемат повсеместно, както се знае, шият го по знамена и го рисуват върху прокламации; не само по време на Априлското въстание, да кажем, а и по време на Илинденско-Преображенското. Този символ присъства по един или друг начин при всеки или почти всеки акт, свързан с борбите за освобождение. Лъвът вече е рисуван или извезван най-вече на зелен фон, и при априлци, и при илинденци, и което разбира се е доста по-съществено, тогава той не се дели изобщо на “български” и “македонски”.

Ето един от многото лъвове, рисувани или везани в този период.
Лъвът е с корона, сабя и пушка, а отгоре разбира се пише “Свобода или смърть”.



http://www.promacedonia.org/bugarash/znmt/zagorichani_zname.jpg



После идват други времена, други драми, пронизали едва ли не целия ХХ век. След края на Втората световна война бившата Вардарска бановина от времето на кралска Югославия става т.нар. Народна република Македония в рамките на СФРЮ. За герб на
съюзната република е избран пейзаж с езеро, хълмове и изгряващо слънце, растителни мотиви отстрани и горе естествено петолъчка.



http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:PRofMacedoniaCoa.png



След 1991 г., когато Македония се обяви за независима държава, официалния й герб остана в подобна стилистика, остана си и петолъчката.



http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Coat_of_arms_of_the_Republic_of_Macedonia.svg



Македония разбира се прие за свое знаме стилизирано златно слънце на червен фен, т.нар. Звезда от Вергина (първо със 16, после само с 8 лъча, поради спорове с Гърция), прокара тази антична символика, която всички знаем като основна за новата държава. Но така и не се реши да приеме за своя герб изображение, което да не е на същата основа като предишното, поради което държавният й герб още е като на някоя съюзна или соцрепублика, в подобна стилистика. Имало е все пак някакви предложения, обсъждания, новият герб на Р. Македония да е свързан с т.нар. исторически или земски герб, но те не се приемат. Професорът от Факултета по архитектура в Скопския университет Мирослав Гърчев, например, предлага проект за държавен герб, изработен въз основа на историческия герб, но за този проект няма политически консенсус и той не стига до обсъждане в парламента.


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Proposal_Coat_of_arms_of_RM.png



Не е трудно да се сетим защо “историческият герб на земята Македония” (в стилизирания вариант на арх. Гърчев или в какъвто и да било друг вариант), не става официален държавен герб на Р. Македония. Колкото и много македонци днес да вярват вероятно, че българите са “копирали” техния герб ; колкото и “антична” да е по произход днешната македонска държава, знак за което разбира се и т.нар. Звезда от Вергина; дали лъвът ще е златен или червен; на златен фон, на червен или на зелен (както става през ХІХ век примерно) - този лъв няма как да свърже хералдически Македония с никой друг неин съсед или друга страна на Балканите, освен с българската. И макар че изправеният лъв върху щит присъства разбира се, в едни или в други варианти, сам или в комбинация с още лъвове, в гербовете на доста европейски страни (в герба на Англия например се появява за първи път през 1154 г.); при англичани, холандци, белгийци, финландци, шведи и т.н.; подобен хералдически знак няма как да обърка македонците, да ги свърже по някакъв начин с горепосочените народи. Само чехите май от славянските народи имат днес някакви лъвски мотиви в герба си, но освен, че този герб е наистина съвсем различен (и орли има в него на квадрати, и какво ли не), чехите също са разбира се непричом в случая.

“Причом” оставаме само ние, макар че за гербовници като този на Коренич-Неорич или на Лорд Маршал може да не сме и чували. При нас просто лъвът като основен хералдически символ си остана в герба дори по “петолъчно време”, а при македонците лъвът или лавот, както би било по-правилно да се каже (след 1945 г. думата “лъв” се пише в Македония като “лав”, с “а”), е само символ за историческа памет, както се знае съвсем “отделна” и “различна” от българската. Македонскиот лав е оставен в т.нар. герб на земята, която – въпреки всички разделни примери от цитирани тук гербовници - само петолъчката и “македонското слънце” могат да представляват, оказва се, на ниво официални държавни знаци.

И като въпрос пак за слънцето и знамето, т.е. официалният държавен флаг на Македония, може ви се все пак накрая е редно да добавя и още едно недотам известно, важно обстоятелство. Р. Македония има не само официален и неофициален герб, има официално и неофициално знаме, оказва се. Освен официалният държавен флаг с т.нар. Звезда от Вергина, е познато и едно традиционно, неофициално знаме, представляващо изправен лъв на червено-черен фон (историческото знаме на ВМРО).



http://1.bp.blogspot.com/_2oeLbEhyIs8/SGZY5sk-ApI/AAAAAAAAC-Q/YxMf5Ax3URs/s400/Vmro-symbol.jpg





--------------------------------------------------------

* Чрез линка, който следва, може да се зареди онлайн фототипно издание
на Стематографията на Христофор Жерафович от 1941 г.
http://www.rootsweb.ancestry.com/~bgrbshv/stemmatographia/

МАКЕДОНСКИ ЕТЮДИ - 1

За Христо Ботев и Коста Рацин


“Кой не знай Чавдар войвода, кой не е чувал за него?”, за Ботев знаят все още всички,
но за Кочо Рацин от Велес например едва ли. Макар че си е отишъл и той млад и от куршум, дето още му търсят причините; макар че и неговите песни - пълни със самодиви и самовили, тегло и мъка колкото щеш; макар че и той за първомайстор поетичен се води в нечия литература. (Е, по майсторство на поетичния изказ Кочо Рацин е все пак доста далече от добре познатия нам Ботев изказ, но не за това иде реч тук.) И така, Коста Рацин, роден по времето, когато Вардарска Македония е бановина, област в Кралска Югославия, кръстосвал и той немил-недраг в битка за правда и свобода, според както ги виждал и разбирал, и него гонели врази народни и т.н. Успял и той поне една книга своя да издаде приживе, “Бели мугри”* (“Бели мъгли”).

Отваряли ли ли сте някога “Бели мугри”? Най-вероятно не. Е, ако имате в рода си преселени от Македония българи или пък някакъв подчертан интерес към македонската литература от последните десетилетия, може и да познавате произведенията на Рацин, но колко ли хора в България познават наистина този автор? А кой ли и би се заинтересуван от него днес, когато, както някои смятат, и Смирненски и Вапцаров “не ни трябват вече”, заради пустите идеали на комунизма, а какво остава за Рацин. Комунист, поет с левичарски идеи като Смирненски и Вапцаров, партизанин, убит от “своите” (може би сръбски, може би македонски) другари.


Но какво може да се види все пак в тия “Бели мугри” въпреки мъглите, оплели “различните” езици и самовили, “различните” народни песни и мотиви, нееднаквите времена и еднакви сравнения?


Из “Балада за непознатиот”
Коста Рацин


Натаму – во поле Битолско
чемрее върба проклета
под върбата гроб незнаен,
в гроб лежи войник непознат.

Лежи от война световна,
лежи - и веке земьосал –
силна го тага изела,
задека тука загинал.

Никой край него немаше
вишното небе връз него –
земята скришна под него
над гробот върба сгушена.

А таде - в гори зелени
В сума гробища лежаа
делии - одбор юнаци
за татковината паднали.

В полнок се над нив дрвjaта
от жалба силна свиваа –
горските бистри езерца
силна светлина светеа.

И от ним – самовилите
една по една идеа –
от гроб до гроб го дигаа
jунак до jунак - на оро.

И кога сите минеа
покрай върбата сгушена –
делии се запираа
незнаен брат си викаа:

“Я стани, море, jaбанец
на оро со самовили!
Зора се зори – петлите
скоро ке в село пропеат!”

А той от гробот тепкаше
дума връз дума чемерна:
Минете бракja, вървете,
не сум ви лика-прилика!

Кой умре за татковина
и за човешки правдини –
каде вас, братко, не гинел
со вас до векот живеел.

и т.н.


Да ви излизат тук асоциации с нещо добре познато,
с някои мотиви от “Хаджи Димитър” например?


Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, засмена!

"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"



С какво можем да продължим? - примерно с едно “Прощаване” на Рацин, в което са вплетени по някакъв начин чувства и нишки, сходни на някои от мотивите в Ботевото “До моето първо либе” или даже в Ботевото “На прощаване”.


Из “Проштавање”, Коста Рацин



Не ли ти кажав, не ли ти кажав,
не ли ти реков на проштавање?
Ич не ме чекај, ич не ме пекај
Белград е ламња, во Белград ја роб
снага по туѓи палати оставам,
снага во усти несити клавам,
и дома – дома не ќе се вратам,
не ќе ги пијам очите твои,
не ќе ја галам снагата твоја –
далеку негде сувата рака по тебе,
Вело, пустата мака пуста ќе остане...

Знам оти ѓердан веќе не нижеш,
знам оти чеиз и ти не везеш,
знам, Вело, пусто остана сичко –
не ли си и ти аргатка клета?
Тутуни садиш, тутуни нижеш,
тутун таговно у монопол редиш,
ме споменуваш и ем се жалиш
денови – крепи тешки си редиш –
Величко, мори, другачко златна!

Но почуј, Вело, што ќе ти кажам!
Не ми се, Вело, жали и клети!
Подигни очи – очи засвети
онија очи, што душа горат!

Тој што ни, Вело, однесе сичко –
тој ни остави од темно темен
веков за мака – но и за борба.
Има на овој свет како нас многу!

Има ги, има – мачат се, копат,
копачи копат по темнината,
копачи копат и тунел дупат.

И има, има – радост голема,
радост длабока во темнината:
да светиш, Вело, жар да се стопиш –
во борба гроб ти душа не зема!



Из «До моето първо либе»,
Христо Ботев


Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.

Забрави туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз - вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства си в калта увирах!

[…]

Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сиротна вдовица
и как теглят без дом дечица!

Запей, или млъкни, махни се!
Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,
ще хвръкне, изгоро, - свести се!
Там, де земя гърми и тътне
от викове страшни и злобни
и предсмъртни песни надгробни...

Там... там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!



В поетиката и изказа на Рацин, точно както и при Ботев, присъства разбира се съвсем осезаемо ритмика и образност, присъща на народните песни. Единият е роден през 1848 г. в Калофер, другият през 1908 г. във Велес. Ботев е убит през 1876-та, Рацин – през 1943-та. Едно по-късно македонско вплитане на поетиката на “гори зелени” и “води студени”, на недовършеното освобождение в поетичния вик на един гражданин на ХХ век след един гражданин на ХІХ-ти.



Из «Елегии за тебе»,
Коста Рацин


1.
«Чернеj горо, чернеj сестро...»


Вчера си појдов, наминав
низ таја гора зелена
под тија буки високи
по ќилим сенки широки.

Одев со глава замаен
наведната, мртов, зачмаен,
одев со грутка на срце
и каракамен на гради.

Деј гиди горо зелена!
Деј гиди водо студена!
Пилците пеат – ти плачеш,
сонцето грее – ти темнеш.

Ако ги криеш коските
на дели млади јунаци
тука што лежат по тебе
за тија темни дубрави –
зошто ги таеш песните?
Зошто по тебе дрвјата
и на дрвјата гранките
и на гранките лисјата
шумолат скришно таговно?


Какво мога да добавя към това? - нещо съвсем не литературно. В един текст като този, чиято цел не е точно литературни проекции, въпреки че точно тях използва, това надявам се ми е позволено. Прочетох “Бели мугри” на Рацин благодарение на човек, който от мен получи текстовете на някои от произведенията на Ботев. За него те бяха точно толкова познати, колкото стиховете на Рацин за мен.

Това сигурно е само една много малка част от незнание или непълно знание, породено от културни разделения, последвали политическите разделения на бурния ХХ век. Заради които примерно музиката на македонската група “Леб и сол”, една много популярна преди време група, изнасяла концерти къде ли не (само не и в България, неслучайно, за разлика примерно от добре познатата ни Лепа Брена) бе чута от мен чак през 2009 г. Годината, в която и някои млади хора в Македония чуха за първи път “Девойко мари, хубава” между впрочем...



-----------------------------------------------------
* Стихосбирката “Бели мугри” може да се види на адрес: http://belimugri.digimak.org/