неделя, 8 юли 2012 г.

За Рафаело, Рубенс, Тициан, Кранах, ван Дайк, Дега, Дали, Миро, Шагал... и един странен български колекционер

Невероятни неща се случват в една варненска галерия, се разбра тези дни. Частна колекция на Георги Барбудев, съдържаща творби на, забележете: Рафаело, Рубенс, Тициан, Кранах, ван Дайк, Дега, Енгр, Пикасо, Шагал, Дали, Хуан Миро, Тулез-Льотрек, Вато, Брак, Кандински и пр., е изложена там.

Живописните платна били събирани в продължение на десетилетия от Барбудев – пише варненският сайт Мoreto.net. В Мoreto.net може да се види и пълният списък с имена на световни художници, чиито произведения станали притежание на доскоро напълно неизвестния като колекционер бивш собственик на ТВ „Евроком“.
(За подобни произведения вероятно могат да му завидят Боян Радев примерно или дори Васил Божков – Черепа.)

Ето го и пълният списък с имена на художници:


„Диерик Бутц (1415), Лукас Кранах (1472), Рафаело Санти (1483), Тициан (1485), Гуидо Рени (1575), Рубенс (1577), Франсиско де Сурбаран (1598), Антъни Ван Дайк (1599), Соломон Ван Рьойсдал (1602), Ян Бот (1615), Карло Долчи (1616), Вилем Калф (1619), Айзък Ван Остаде (1619), Алберт Кейп (1620) , Паулус Потер (1625), Якоб Ван Рьойсдал (1628), Антоан Вато (1684), Франсоа Буше (1703), Джошуа Рейнолдс (1723), Жан-Батист Грьоз (1725), Томас Гейнзбъро (1727), Антони Рафаел Менгс (1728), Жан Доменик Енгр (1780), Кандит Блейз (1795), Камий Писаро (1830), Едгар Дега (1834), Алфонс Муча (1860), Алексей фон Явленски (1864), Анри дьо Тулуз-Лотрек (1864), Пол Синяк (1865), Василий Кандински (1866), Хулио Гонзалес (1876), Франсис Пикабиа (1879), Пол Клее (1879), Казимир Малевич (1879), Пабло Пикасо (1881), Фернан Леже (1881), Жорж Брак (1882), Оскар Кокошка (1886), Марк Шагал (1887), Хуан Грис (1887), Льо Корбюзие (1887), Жан Дюфи (1888), Джорджо де Кирико (1888), Любов Попова (1889), Хуан Миро (1893), Рене Магрит (1898), Ив Танги (1900), Вилфредо Лам (1902), Салвадор Дали (1904), Ханс Хартунг (1904), Джаксън Полък (1912), Карел Апел (1921), Антъни Тапиес (1923), Рой Лихтенщайн (1923), Анди Уорхол (1928), Кийт Харинг (1958), Жан-Мишел Баскиа (1960).“

Moreto.net осведомява още, че концепцията за тази изложба, наречена „Изкуството преди Утре. От Рафаело до Уорхол” е „специално разработена за представяне в галерия “Графит” – Варна и има за цел да покаже неизвестни до сега и непоказвани в България произведения от частната колекция на Георги Барбудев“.

Като кураторът на шармантната експозиция е посочена Пламена Димитрова–Рачева (от катедра „Изкуствознание” към НХА). Картините могат да се видят в галерия „Графит“ – Варна до 19 август. (Ако се доверим, впрочем, на плаката на изложбата, качен в сайта на галерията , тя би трябвало да се случва с медийното партньорство на Дарик Радио и в. „Черно море“.)

Невероятната сбирка от творби на велики майстори, изложени от Георги Барбудев в тази галерия, щеше да изглежда разбира се, повече от прекрасно, ако не беше резонният въпрос: как такива творби на такива световни художници, всяка от които вероятно струва цяло състояние, са станали негова собственост? По какви точно пътища ги е придобил и оригинали ли е придобил или копия? Ако е придобил копия, защо творбите са представени като оригинали? И ако е придобил оригинали, то откъде, аджеба, са се появили у нашенския, световно неизвестен, поне досега, ценител, такива платна?

На тези въпроси вероятно трябва да отговорят специалистите. (Или поне кураторката Димитрова–Рачева – която обаче едва ли би могла да каже, че са фалшиви, след като е излязла с името в организирането на тази изложба.) „Експозицията включва селекция на 80 живописни картини, като следва хронологичният принцип на представяне на шедьоври на западноевропейско изкуство от ХV до ХХ век, достойни образци от съкровищницата на световното изкуство. Следвайки развитието на историята на изкуството на фона на хронологията историческите събития и процеси, творбите въвеждат зрителите в Домът на музите – MUSEUM“ – така е представена изложбата в галерия „Графит“.

Колкото до собственика на картините Барбудев, той казва за в. „24 часа“, следното: „Нося каталози на “Сотбис”, които показват творби на тези майстори в конкретните им периоди. Те дават отговор дали картините във Варна са копия, или фалшификати“. „24 часа“ информира още, че Барбудев „притежава около 800 творби. Някои е открил натрошени и в окаяно състояние. Други имат дупка в историята и затова са купени на по-ниска цена“.

Така, значи, ги е придобил… „Натрошени и в окаяно състояние“ картини на велики художници от разни векове, страни, стилове в изкуството, са чакали г-н Барбудев да ги открие и реставрира. Няма как да не е вярно… А други имали „дупка в историята“. Каква ли ще е точно тази дупка? Да идат и други ценители да се наредят покрай подобни дупки, може пък я платно на Рубенс, я на Тициан, я на Шагал, че и на Рафаело да изскочи… С „дупка в историята“ или „в натрошено и в окаяно състояние“. Възможно е, що да не е?

Кой, впрочем, е Барбудев?

Георги Барбудев беше известен като собственик на телевизия „Евротком-България“, която в един момент продаде. През 2009 г. с Решение № 72/ 03.08.2009 г. на Комисията по досиетата името му е извадено като агент на ДС с псевдоним „Хари“. Това става при проверка на собственици на електронни медии, а по-късно – и в качеството му на член на УС на Съюза за стопанска инициатива на гражданите (в който съюз е и небезизвестният Алексей Петров – Трактора). Барбудев е роден през 1957 г. в гр. Смолян.

Агент „Хари“ обаче е вербуван на 26 октомври 1989 г., само две седмици преди преломната дата 10-ти ноември. Вербували го за структурата на ОУ на МВР-Пловдив-ДС. В интервю за в. „Марица“ от август 2009 г. той отрича да е бил агент. И с оглед датата на вербуване, само две седмици преди 10-ти ноември, а и поради други причини, това може би е така. За записания все пак като агент „Хари“ в архивите на ДС Георги Величков Барбудев няма данни за снемане от оперативен отчет, но има данни „за унищожаване с протокол № 41/ 21.05.1990 г. делата на агент „Хари“.

Агент или не, Георги Барбудев, с неговата невероятна сбирка от картини (или с нахалството си да обявява копия за оригинали), е на път да произведе сензация, която, кой знае защо, медиите, които информират за варненската изложба, са приели като нещо напълно нормално.
Намерил си някъде този нов голям български меценат платна на световни художници, забравени и в окаяно състояние, реставрирал ги и ги показва сега, за радост на публиката…