събота, 9 март 2013 г.

Казусът втора джамия в гр. Гоце Делчев




От известно време в гр. Гоце Делчев съществува напрежение, свързано с проект за строеж на голям ислямски център, срещу който част от гражданите излязоха на протест. Какво казват протестиращите, какво поддръжниците на проекта и какво кметът на Общината по този случай може да се прочете по-надолу. Казусът засега тлее в периферията на медийното внимание, но ако за него не се намери достатъчно адекватно решение, може някой ден да провокира горещи новини и да стане повод за ненужно верско противопоставяне.


ОТ КАКВО СЕ СТРАХУВАТ ПРОТЕСТИРАЩИТЕ

Според сведения, изнесени наскоро в предаване на Мартин Карбовски по ТВ 7, през 2005 г. мъж, на име Ферад Хаджи, купува два имота от частни лица в гр. Гоце Делчев. Между двата имота има общинска земя, която Ферад Хаджи купува от Община Гоце Делчев. Този първи купувач заявява намеренията си, че иска да построи културно-търговски център, за който получава одобрение. 20 дни по-късно Ферад Хаджи препродава имота на Хюсеин Одех Абу-Калбайн, управител на „Смолян Интернешънъл“ ООД. По-късно Абу-Калбайн получил според протестиращите разрешение от кмета на Общината да изготви инвестиционен проект за изграждането на джамия и културно-търговски център върху придобития имот. Проектът, който включва джамия, учебен център, помощни помещения и пр., е с обща площ няколко хил. кв. м. Проектът е разработен от арх. Анушка Костадинова, съпруга на благоевградския общински съветник от БСП Емил Костадинов.

            
 .                                    Скица от проекта. Снимка: infomreja.bg

Според граждани на Гоце Делчев, протестиращи срещу осъществяването на този проект, нещата досега са ставали „под масата“. Кметът на града Владимир Москов е твърдял, че такъв проект няма, а се оказало, че има. „Ние не сме против религията на мюсюлманите, те са наши приятели, наши братя, но има неща, които ни притесняват относно строителството на този проект – казва един от тях. – В Гоце Делчев, в Хаджидимово, Гърмен и Саточва ДПС определя кой да е общинският кмет. За тях е важно бай Асан или леля Фатме да не знаят какво се случва, но в момент, в който предстоят избори, те са бъдат изкарани и да гласуват за този, който трябва“.

Христина Попова, също от протестиращите, казва (в репортаж, излъчен на 3-ти март в същото предаване), че в този център е заявено да има училище за имами, в което да се обучават около 300 човека, общежитие, търговски и културен център и пр. „Страхувам се, че земята е продадена на мюфтийството от един арабски гражданин, който е лидер на ислямска фондация „Тайба“, за която от медиите се информираме, че се финансира от радикалисти от Саудитска Арабия. Това ни притеснява. Затова питахме и в отворено писмо до г-н мюфтията да излезе и да заяви какви са отношенията му с този човек. Ако това тук се случи, трябва ли да говорим за радикален ислям в Гоце Делчев?“.

Протестиращите се надяват да се изчистят неуредиците по документацията на този проект и са готови за нови протести, ако той се реализира. Някои от тях смятат, че решението на въпроса с джамията и културно-търговския център е в провеждането на местен рефендум. Техните протести са подкрепени, както се видя от отразяването им в български медии, от представители на националистически партии, които свързват осъществяването на проекта с ислямски дъги и неоосманистка опасност.



ОТВОРЕНО ПИСМО ДО КМЕТА

Във връзка с проекта гражданско сдружение, наречено „Активна съвест“, което е сред организаторите на протестите, изпраща в началото на февруари Отворено писмо до кмета на града, Общинския съвет, Районното мюфтийство и медиите. В това писмо се задават следните въпроси:

„1. Как, кога и по какъв начин е придобит имота, собственост на Районното мюфтийство?

- Вярно ли е, че през 2005 г. част от имота, който в момента е собственост на Районното мюфтийство, е продаден от кмета Москов на лице от с. Дебрен?

- Защо кметът Москов продава парцел в. м. „Текето” на лице от с. Дебрен? Какви са му били мотивите?

- Вярно ли е, че първият собственик – лицето от с. Дебрен, е препродал имота веднага (21 дни) след закупуването му от общината на арабския гражданин Хюсеин Одех Абу-Калбайн?

2. Как Районното мюфтийство става собственик на този имот?

- Вярно ли е, че през 2009 г арабския гражданин Хюсеин Одех Абу-Калбайн е подарил имота на Районното мюфтийство?

 3. По приетия през 2009 г ПУП на гр. Гоце Делчев за какво е определен въпросния имот?

 4. Има ли Мотивирано искане от Районното мюфтийство до кмета на общината за изготвяне на инвестиционен проект за изграждане на Джамия и културно-търговски център, т.е. смяна предназначението на парцела?

5. След като няма писмено искане от Районното мюфтийство, защо има издадено Разрешение от гл. архитект – Анушка Костадинова за изготвяне на инвестиционен проект за изграждане на Джамия и културно търговски център? Според чл. 150 от ЗУТ издаването на такова Разрешение е в правомощията на кмета на общината, защо тогава е издадено от главния архитект? Гл. архитект – Анушка Костадинова твърди, че е издала това разрешение след съгласуване с кмета Москов, вярно ли е това нейно твърдение?

6. Вярно ли е, че издаденото Разрешение е с фалшив, несъществуващ регистрационен номер на деловодството на Общинска администрация?

- Вярно ли е, че под този номер – 8/ 11.01.2012 г. в деловодството има записан съвсем друг документ?“

и други. (Целият тест на писмото може да се прочете тук.)

Ноталиален акт за покупко-продажба на имот от Хюсеин Одех Абу Калбайн, чрез районния мюфтия Айдън Несиб Мохамед, който е упълномощен от главния мюфтия Мустафа Хаджи да извърши сделката, при който имотът се продава на "Религиозна институция с наименование "Мюсюлманско вероизповедание".

  
Ноталиален акт за покупко-продажба на имот от Хюсеин Одех Абу-Калбайн, чрез районния мюфтия Айдън Несиб Мохамед, който е упълномощен от главния мюфтия Мустафа Хаджи да извърши сделката, при който имотът се продава на “Религиозна институция с наименование “Мюсюлманско вероизповедание”. Снимка: infomreja.bg



НАСЕЛЕНИЕТО

Според последното преброяване на населението на Гоце Делчев, в града има 800 мюсюлмани, а християните (или поне номинално православните) са около 20 хиляди. Но има много мюсюлмани, които идват от околните села и работят в този град. Според Районното мюфтийство обаче, мюсюлманите в Гоце Делчев не са стотици, а хиляди. В града има една действаща джамия, в ромския квартал Комсала.  Някои от протестиращите срещу строежа на нова джамия са предприели инициатива за укрепване и разширяване на джамията в Комсала. И вече са събрали към 5000 лв. в дарителска сметка по случая. Те казват, че ще дарят тези пари на Районното мюфтийство.



КАКВО КАЗВА РАЙОННО МЮФТИЙСТВО

В началото на тази година районният мюфтия Айдън Мохамед обявява в Благоевград, че мюсюлманите са за построяването на нова джамия в града. По думите му съществуващата джамия в момента е малка и не може да обслужва многобройното население в района. „Нека има храмове, а не публични домове”, казва той. Районното мюфтийство в Благоевград излиза с остра декларация срещу внесено искане за референдум от съветници на ПП ГЕРБ в общинския съвет на Гоце Делчев, със следния въпрос: „Трябва ли Община Гоце Делчев да издаде разрешение за строителство на нов молитвен дом-джамия на територията на град Гоце Делчев?”, който според г-н Мохамед е бил некоректно зададен. Той казва тогава, че този въпрос „е силно дискриминационен и манипулативен“. В изявление на Районното мюфтийство, огласено през януари, се казва: „Съветниците на ПП ГЕРБ, базирайки се на закона за референдумите, се опитват да приложат прякото участие на гражданите в местното самоуправление на община Гоце Делчев по тема, касаеща изконните човешки, религиозни и граждански права на мюсюлманите, живеещи в страната. С тази инициатива те провокират нетърпимост на религиозна основа и генерират ненавист между религиозните общности в Гоце Делчев и региона.“

Според Айдън Мохамед, цитиран от Дарик нюз: „…мюсюлманите, живеещи в Гоце Делчев, които са около 4500-5000 души…  градът е регионален център, обслужващ четири общини, където живеят над 70 000 души, от които 40 000 са мюсюлмани“. Числата, които споменава районният мюфтия, се различават доста, както може да се види, от тези, които цитират протестиращите срещу строежа на нова джамия. Според районното мюфтийство, исканията им не са от скоро, а от 20 години и досега държавата и общината ги бламирала. Но в последствие „жизнените духовни тежнения на мюсюлманската общност надделяха и ние подходихме рационално към своите интереси, в резултат на което отделихме от залъка си, за да купим нов имот, и то в покрайнините на града”.



КАКВА КАЗВА ОБЩИНАТА

На въпросите и съмненията на протестиращите срещу него, кметът Москов отговаря така:

„Въпреки многократното оповестяване на фактите, свързани с намерението на Районното мюфтийство за строителство на нов молитвен дом – джамия в гр. Гоце Делчев, продължават спекулациите по темата и съзнателната дезинформация в публичното пространство. Община Гоце Делчев информира за пореден път, че няма издадено разрешение от кмета на общината за строителството на нова джамия и няма започнато такова строителство.

Община Гоце Делчев не е продавала общинска земя на лицето Хусейн Одех Абу – Калбайн. Съгласно действащия Подробен устройствен план на гр. Гоце Делчев, квартал 264 е отреден за изграждане на културно-търговски център. За да бъде построена на това място джамия, е необходимо да се приеме нов устройствен план, което може да стане само с решение на Общински съвет Гоце Делчев. До момента няма постъпило такова искане в Общинския съвет.

В идейния проект, внесен от Районното мюфтийство на 2 октомври 2012 г., никъде не фигурира застроена площ от 5000 кв.м. Твърденията за строителство на най-голямата джамия на Балканския полуостров са абсолютно неверни, неоснователни и манипулативни. Застроената площ на цялата сграда според идейния проект е 880 кв.м., а разгънатата застроена площ (включваща всички етажи на сградата) е 2800 кв.м.

След внасянето на идейния проект от Районното мюфтийство през месец октомври 2012-та година, и неговото връщане от главния архитект на общината заради множество пропуски в документацията, такъв проект не е внасян отново“. (Повече подробности за отговора на кмета могат да се прочетат тук.)



СТАРАТА КАРАДЖА ПАША ДЖАМИЯ


.                                    Караджа паша джамия. Снимка: Уикипедия

В Гоце Делчев има обаче още една джамия, която е паметник на културата. Тя не е действаща и се нуждае от основен ремонт и реставрация. Става въпрос за Караджа паша джамия, строена в периода 1480 – 1490 г. от Мехмед бей, в памет на баща му Караджа паша, чието име носи храмът. През 70-те години на миналия век джамията е обявена за паметник на културата. Караджа паша джамия е най-старата оцеляла сграда в Гоце Делчев, но в днешното й състояние е тъжно и занемарено. Части от минарето, от купола и от стените са рухнали. Красиви декорации, които някога са украсявали вътрешността на храма, се валят в прахта. Защо не към тази построена още преди векове джамия, която е и паметник на културата, са били насочени още от самото начало усилията на районното мюфтийство, вместо към строежа на нова джамия на гол терен?



Дарителска кампания „СЪЛЗИТЕ НА КАРАДЖА ПАША ДЖАМИЯ”


.               Една от стените на Караджа паша джамия. Снимка: islambgr.blogspot.com



Една НПО, учредена преди няколко месеца и наречена Европейски институт „Помак“ (ЕИ “Помак” стана известна в България с други свои инициативи, които породиха спорове, но това е друга тема), откри в началото на тази година дарителска кампания за възстановяването на Караджа паша джамия. Кампанията се нарича „Сълзите на Караджа паша джамия“. Със свое писмо от 7 януари 2013 г. от ЕИ „Помак” са уведомили министъра на културата Вежди Рашидов, кмета на община Гоце Делчев Владимир Москов и главният мюфтия Мустафа Хаджи за инициативата.

Повече подробности за нея може да се прочетат в следния цитат от изявление на ЕИ „Помак“ (eipomak.eu):

„ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУТ – ПОМАК” обявяват началото на дарителската кампания с която започват набиране на средства за реконструкция и възстановяване на рушащият се от години културно-исторически обект: „Джамия -Караджа паша” и намиращата се в съседство до нея прилежаща култова религиозна сграда „Теке”, които са част от бивш религиозно-образователен училищен комплекс, находящи се на ул. ”Полковник Борис Дрангов”, в гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград.

От наличната досегашна предоставена информация, този обект в началото на 70-те години на миналия век е бил обявен за паметник на културата. В период от време са възникнали частични срутвания на конструкцията, като за укрепването й не са били взети никакви своевременни обезопасителни мерки. По спомени на местни жители, джамията е била частично разрушена от хвърлена в нея бомба през 1912 г., по времето на „Балканската война”, и в този вид, вече 100 години досега е оставена без стопанин, без надзор и без поддръжка, под разрушителното въздействие на ветрове, студ, горещини, дъждове и забрава от хората.

През 1998-2000 г. в нея е извършено археологическо проучване, осигурено с финансовата помощ на Фондация „Макс ван Бершем”, Швейцария. Според тези проучвания обектът е бил култова сграда, построена от Мехмед бей през 1480-1490 г. в памет на неговия баща, румелийския бейлербег Караджа паша. Смята се, че обектът е един от предкласическите модели на зародилото се преди това и процъфтяващо по това време на Балканите своеобразно и неподражаемо архитектурно изкуство, съчетано с развитие на ислямската култура и архитектура.

През 2000 г., след приключване на археологическите проучвания под ръководството на г-жа Бони Петрунова от БАН, швейцарската фондация приема за положително предложение идеята на екипа от археолози, сградата да бъде експонирана и адаптирана като „Музей на ислямската култура и османските изкуства” в България.

След повече от 10-годишно протакане и умуване на отговорните културно-исторически органи и институции, а и според неофициално потвърдена информация, за възстановяването на обекта са били осигурени необходимите средства, но въпреки това, поради неизвестни причини същият е оставен умишлено да се саморазруши, с което пропада и добрата идея за превръщането му в атрактивен исторически музей, което би допринесло за опазване и обогатяване културата на общностите и допълнително за развитието на културно-историческият туризъм в района на гр. Гоце Делчев и Южна България.

ИНСТИТУТ – ПОМАК отбелязват в своето уведомително писмо, че предвид на досегашното отношение и бездействието от страна на държавните власти и обществените институции, имащи връзка с опазването и функционирането на този културно-исторически обект, очакват от тях необходимото съдействие за реализация на тази инициатива, с което отправят молба до тези институции да им бъдат предоставени копие от намиращите се в тези учреждения документи, за да може да реализират тази инициатива в кратки срокове.“

Партньор на ЕИ „Помак“ в дарителската кампания „Сълзите на Караджа паша джамия“ е и Районното мюфтийство в Благоевград.



ВЪПРОСИ, ОСТАНАЛИ БЕЗ ОТГОВОР

Тук може би е мястото да отбележа, че опитите ми да се свържа с районния мюфтия, за да му задам няколко въпроса във връзка с проекта за нова джамия в Гоце Делчев и със старата Караджа паша джамия, не се увенчаха с успех. За съжаление г-н Мохамед не пожела да отговори на въпросите ми.

Затова ще ги изпиша тук, може би някой друг ще се престраши да отговори вместо него.

- Защо се разминават, според Вас, официалните данните за броя на жителите на Гоце Делчев, които изповядват исляма, и данните, които Районното мюфтийство цитира в това отношение? (В единия случай става дума за около 800 души, в другия – за 4-5 хиляди.)

- Откъде точно дойдоха парите за проекта за строежа за нова джамия и културно-търговски център в града?

- Какво мислите за стоящата все още в руини Караджа паша джамия в Гоце Делчев, която е паметник на културата? Защо според Вас не към този построен още преди векове храм, който има и културна стойност, са се насочили главните усилия на мюсюлманите в града, за неговото реставриране и превръщане в действаща джамия, а към проекта за строеж на нова джамия и нов комплекс?

- От какво според Вас най-много се страхуват християните (били те въцърковени или само номинално православни) в този град и район, и от какво най-много се страхуват мюсюлманите?

- Виждате ли изход от така създалата се ситуация, начин за потушаване на напрежението в града? Смятате ли, че идеята на част от протестиращите срещу новия проект – а именно дарителска сметка, по която те събирали пари за разширяването на съществуващата джамия в ромската махала в Гоце Делчев, би било някакво решение? И ако не би било – смятате ли, че дори да се преборите за осъществяването на проекта за голям ислямски център, това би могло да направи живота на мюсюлманите в града по-спокоен и сигурен, ако няма мир и съгласие с мнозинството жители, които изповядват друга вяра или пък са атеисти?

- Има ли място в тази ситуация и какво спомената вече Караджа паша джамия?
.