събота, 24 октомври 2015 г.

За един човешки живот - апел към институциите и към хората

Тази публикация съдържа писмо, изпратено до различни български министерства и ведомства. В писмото, публикувано тук с леки съкращения, се апелира за тяхното съдействие за решаването на спешен и комплициран проблем, от който зависи един човешки живот.  Ако някой смята, че може да помогне с нещо за случая, който е описан в това писмо, може да остави коментар и да поиска координатите на автора на блога.




До

Министерството на труда и социалната политика на Р. България
Агенцията за социално подпомагане към МТСП
Министерство на здравеопазването на Р. България
Министерството на вътрешните работи на Р. България
Главна дирекция "Национална полиция"
Столична дирекция на вътрешните работи
Второ РУ на МВР – София

Копие:

Община Исперих
Община Русе

Уважаеми дами и господа,

Пиша Ви това писмо във връзка с един български гражданин – Ивайло Колев Колев, който се намира в много трудно положение. Ако в най-скоро време той не успее да си издави документ за самоличност и няма възможност за медицинско лечение, има реалност опасност за живота му.

Какъв е случаят?

Ивайло Колев Колев е роден на 24 декември 1954 г. в гр. Исперих, където по това време се е намирала майка му, която е родом от този град. Затова неговият акт за раждане е бил издаден там. Той е живял в гр. Русе, където са живели родителите му, които са починали преди доста години. Още през 70-те години, след казармата, Ивайло Колев започва да живее в София, първоначално по квартири. Работил е в МК „Кремиковцци“, както и за известно време в Сирия. Като се връща оттам, той купува апартамент в ж.к. „Свобода“ (следва точния адрес - б.а). Живее в този апартамент на семейни начала с една жена, с която няма официално сключен брак. Ражда му се син. В началото на 90-те години Ивайло Колев се скарва с жената, с която е живял на семейни начала, преписва апартамента на сина си, който тогава е бил още малък, и напуска жилището си.

След като напуска жената, с която е живял, и апартамента си в ж.к. "Свобода", Ивайло Колев започва да работи като строителен работник в околностите на София. Понякога е имал квартира, понякога не, случвало му се е да спи в мазета, гаражи, каросерии на камиони и пр. Въпреки това той се кани неведнъж да си извади лична карта, но поради това, че не е запазил акта си за раждане, издаден в Исперих пред 1954 г., както и средства за пътуване дотам, както и поради това, че често остава без средства за препитание и без дом, той си остава без валиден документ за самоличност. Има само своя стар зелен паспорт, издаден от МВР - Русе, с отдавна изтекъл срок на годност, в който паспорт може да се види, че има печати за адресна регистрация в ж.к. „Свобода“ в София, където е живял доста години, но лична карта няма. Както и здравноосигурителни права.

От няколко месеца Ивайло Колев започва да не може да се храни, пие само сокове и бульони, защото не може да преглъща друго. С помощта на приятели отива първо на преглед при общопрактикуващ лекар, който изказва съмнение, че става въпрос за рак на гърлото, и праща Ивайло Колев на преглед при специалист уши нос и гърло. Приятелите му плащат прегледа, както и някои изследвания, като кръвна картина и ЕКГ. Преди няколко дни Ивайло Колев успява да отиде на преглед при д-р Райнов в болница ИСУЛ в София, който след като го преглежда, казва, че пациентът няма много време. Трябва да му се направи биопсия – да се вземе проба от образувание, който той има на гърлото си, и за да се направи това, той трябва да влезе за един ден в болница. Очертава се също така, че ако диагнозата се потвърди, Ивайло Колев трябва да влезе и за по-дълго за болнично лечение. Междувременно този човек, който е отслабнал много, все по-трудно и по-трудно е в състояние да преглътне дори бульоните, които единствено могат да минат през гърлото му. И освен от образуванието, което се развива в тялото му, е застрашен да умре и от глад, понеже не може да се храни.

За да влезе един човек в която и да било болница в България, както е известно, му трябва документ за самоличност. И пари, за да си възстанови здравноосигурителните права – вероятно няколкостотин лв. в случая, или пък ако трябва на свободни начала да си плаща в болницата, още повече. Ивайло Колев няма тези пари. Не е в състояние и да работи, защото вече е доста слаб и болен.

Не знам колко струва човешкият живот в нашата държава, уважаеми Дами и Господа. За бедните хора, отишли на социалното дъно в България, той изглежда не струва нищо. Никой не се интересува от това дали те могат да с позволят медицински грижи или не. Дори когато става дума буквално за техния живот. Затова, че могат да умрат бавно, агонизирайки и без надежда, че има начин да не бъдат оставени така, без никаква адекватна помощ. И се водят дебати, в същото време, за това дали здравноосигурените пациенти да влизат в болница с пръстови отпечатъци и дали се да се сложат данъци на някои видове храни, които се смятат за по-вредни. Но ако някой беден, много беден човек, който няма нищо друго, освен живота си, е на път да го загуби – а такива хора има немалко, впрочем, тук – системата не се интересува от това. Ако действително нямат пари за болница и за медицински грижи, проблемът се оказва само техен.

Случаят, заради който се обръщам към Вас, уважаеми Дами и Господа, е по-комплициран не само защото човекът, за когото става дума, наистина няма никакви пари, за да плати лечението си и за да възстанови здравноосигурителните си права. Случаят е по-сложен и защото този човек, както вече споменах, няма валиден документ за самоличност. За да си извади такъв документ, му трябва копие от акта за раждане, но дори сега да успее да намери някой, който да го закара до Исперих за своя сметка, в Община Исперих може да поискат някакъв документ за самоличност, за да му извадят копие от акта за раждане. А в тази община вероятно вече трудно ще се намерят хора, които да го познаят и да свидетелстват, ако се наложи, че той именно е Ивайло Колев Колев, роден в Исперих на 24 декември 1954 г., понеже майка му, която е от този град, се е намирала преди Коледа на 1954-та година там.

А Ивайло Колев, както вече споменах, няма нито пари, нито време. Време да чака за възможност за медицински изследвания и грижи. За да се спаси този човек или поне да се спаси от опасността да угасне бавно и жестоко в агония, без достъп до адекватни медицински грижи, той се нуждае от съдействие от страна на институциите, които представлявате. Трябва да му се издаде, първо, временна бележка от МВР, че това е същото лице, данни за което разбира се има в служба ЕСГРАОН, до която имат достъп държавните и общински служители в Р. България, където и да се намират те. Ивайло Колев разбира се има своя уникален, единствен като за всеки български гражданин Единен граждански номер. Неговият ЕГН е (следва цифрите от ЕГН-то - б.а.). И дори в служба ЕСГРАОН да не е отразена по някакви причини неговата последна адресна регистрация в ж.к. „Свобода“, където е живял доста години и където е имал апартамент, и за която адресна регистрация има печати в стария му паспорт, да се направи изключение и тази временна бележка да се издаде от Второ РУ на МВР – София, към което е ж.к. „Свобода“. Да се изиска, също така, по служебен ред от Община Исперих копие от неговия акт за раждане. Да се отпусне, освен това на Ивайло Колев социална помощ за издаването на лична карта и да не се глобява, по възможност, този беден и болен човек, затова, че няма лична карта, каквато, доколкото знам, е процедурата в случая. Защото през този конкретен случай прозира и един друг неглижиран социален проблем в България, който се заключава в това, че има хора, български граждани в тази страна, които нямат издадени лични карти просто защото са много, много бедни. Да се глобяват такива хора заради това, че не са си извадили документи за самоличност, е като, метафорично казано, да глобиш босия затова, че няма цървули...

И след като – ако, надявам се, с Ваша помощ, уважаеми Дами и Господа, на този човек се издаде лична карта, и то по възможност в кратки срокове, защото той наистина няма време да чака, с оглед на състоянието, в което се намира, да се осигури от Службата за социално подпомагане достъп за него за медицинско лечение – изследвания и престой в болница не по обичайния ред, за който той просто няма пари, наистина няма, а чрез някакви специфични социални инструменти, каквито надявам се все пак има в тази държава.

[...]

Затова Ви моля, уважаеми Дами и Господа, оценявайки спешността и комплицираността на този случай, да направите необходимото за това, на този човек да бъде издаден документ за самоличност и той да има възможността за изследвания и лечение в болница. Защото по нормалния административен ред, поради причините, които описах в това писмо до Вас, това няма как да се случи. А в случая наистина става дума за един човешки живот, за един български гражданин с много сериозно заболяване, който ако не получи адекватни медицински грижи в скоро време, наистина е застрашен от това не само животът му да свърши, но и да свърши по жесток и агонизиращ начин.

С най-добри пожелания и в очакване на бързи и резултатни реакции от Ваша страна,

Мариана Христова