понеделник, 14 ноември 2016 г.

Нов президент, но и нова политическа криза

България има нов президент, но и нова политическа криза. Която можеше да бъде избегната, ако премиерът не беше решил, че когото и да предложи за президент, той ще бъде избран. Както и ако не беше направена тази категорична обвързаност между президентски и парламентарни избори, която самият премиер направи като заяви още преди време, че ако новоизбраният президент не е от ГЕРБ, той ще подаде оставка.

След като бяха обявени предварителните резултатите от президентските избори, сочещи категорична победа за Румен Радев, Бойко Борисов обяви, че в началото на седмицата неговият кабинет ще подаде оставка. И, че имало вече друго мнозинство в парламента, което можело ако иска да излъчи нов кабинет. Което разбира се не е възможно при този парламент и едва ли Борисов не знае това. Председателката на БСП впрочем, Корнелия Нинова, каза на пресконфенцията след изборите, че БСП няма да излъчва кабинет в състава на този парламент. И, че в БСП щели да се борят на предсрочните парламентарни избори да станат първа политическа сила, която после да състави кабинет.
В очерталата се политическа ситуация, която е доста сложна, излиза като единствено възможен вариантът служебно правителство, което трябва да бъде назначено от сегашния президент Росен Плевнелив и да работи и при новия президент Румен Радев, докато бъдат извършени предсрочни парламентарни избори. Или пък, ако успеят да се разберат помежду си старият и новият президент, да определят състава на това служебно правилство така, че новият президент после да не прави ново служебно правителство, докато се проведат предсрочните парламентарни избори. При това по конституция парламентът не може да бъде разпускан в последните три месеца от мандата на действащия президент, което значи, че парламентът не може да бъде разпуснат и трябва да продължи да работи до провеждането на тези предсрочни избори. Ситуацията се услужнява и от това, че следващите предсрочни парламентарни избори най-вероятно ще се проведат по мажоритална избирателна система, за която обаче въобще не е ясно точно каква ще е и на какъв пазарлък между парламентарно представените политически сили ще бъде резултат.
Междувременно стои за приемане държавният бюджет за следващата година, който е минал вече през повечето парламентарни комисии, но не и през всички. И този парламент, в който има осем различни партии и коалиции, и който си гласува почти през цялото време на предизборната президентска кампания всякакви прекъсвания и ваканции, отлагайки другата си работа, ще се тресе и той в тази обща политическа криза, като ще зависи от волята на политическите ръководства на тези партии и коалции дали поне бюджетът на държавата ще бъде приет навреме и дали няма да бъде предлаган в някакъв нов вариант. Освен това държавната администрация ще се прави, че работи – което обикновено не се случва преди, по време и непосредствено след каквито и да е избори – още доста месеци, до края на политическата криза.

А новият президент, за когото се оказа, според социологическите проучвания, че са гласували дори симпатизанти на ГЕРБ, освен членове и симпатизанти на Патриотичния фронт, ДПС, Реформароски блок, както разбира и странно многото избиратели на Марешки от първия тур на президентските избори, ще започне своя мандат без политически опит, влизайки с летящ старт във врящ политически казан.

Да се надяваме, че генералът от ВВС Румен Радев, който стана държавен глава, ще издържи на този напън. Както и, че политическите пазарлъци, боричкания, сметки, сръдни, изхвърляния и пр., няма да направят тази политическа криза по-тежка и дълга, отколкото мнозина български граждани, който трябва да продължат да се борят с ежедневните си проблеми и да изкарат календарната зима, биха могли да издържат.
Един генерал – премиер, който има достатъчно дълъг политически опит, но въобще успя да реши добре една политическа задача, а направо я забатачи, ще остави на друг генерал – президент, да се опитва да се доказва, че наистина е независим, както поне твърди, в една твърде сложна политическа ситуация. А парламентарно представените партии и депутатите, които от немай къде ще стоят в парламента, ще мислят отсега за новите избори и кой как да извлече политически дивиденти за тях. А не за това, че в България и без тази нова политическа турбуленция кризата е начин на живот.

събота, 12 ноември 2016 г.

Болничен лист



Имало едно време един лекар, който лекувал всякакви хора безплатно. И такива, които наистина имали сериозни проблеми, и такива, които го търсели най-вече от суета. Цял ден този лекар се занимавал с какви не случаи и заболявания. Чак в края на деня започвал да се занимава и с едни по-специални пациенти, които имали нужда да им отдели много повече време и внимание от останалите, и били готови да си платят за това. Когато тези пациенти го питали колко ще им струва лечението, той обикновено се чудел какво да им каже, но каквото и да кажел, то било скромно. Било му неудобно да каже друго, а и макар, че бил беден, знаел отдавна, че талантите и знанията му не са такива, че да ги мери с пари.

Имало обаче дни, когато нашият доктор се оказвал максимално зает. Търсели го откъде ли не, за какво ли не, пишели му и му се обаждали от разни краища на света, и той гледал ако може на никого да не откаже. В такива дни обаче привечер, когато трябвало да отдели време за по-специалните си пациенти, той понякога бил толкова уморен, че изпускал някои детайли, колкото и да се стараел да не бъде така. При това, дори когато бил много уморен, той никога не бъркал за важните неща, но се случвало в такива моменти да пропусне някои дребни детайли.

И така, един ден, един от неговите по-специални пациенти, който при това бил един от любимите му (докторът го харесвал много и затова без този пациент да го е молил, направил за него повече, отколкото за други), се разочаровал от него. Понеже той бил пропуснал някакви дребни детайли в неговото лечение, на които пациентът много държал. След като разбрал за това, пациентът решил, че този доктор не заслужава уважението му и се скрил от него. Скрил се и решил, че това е най-добрият начин да си уредят отношенията. При това бил смел човек или поне приличал на такъв, и не му приличало някак си се крие.

Разбрал докторът, че този пациент изглежда няма смелост да му каже в очите какво мисли за него, както и, че не иска повече да го лекува. Разбрал и му станало някак тъжно. Тъжно заради това, че знаел, че ако не е давал толкова от себе си за всички, които го търсят, е щял да има достатъчно сили и за най-дребните детайли. Тъжно и заради това, че никога не започвал сутрин с по-специалните пациенти, а с тези, които били най-спешни и имали нужда от това първо на тях да обърне внимание. Тъжно и заради това, че ставало дума за един от неговите по-специални пациенти, когото той наистина харесвал и на когото се бил постарал да помогне за нещо много съществено.

Но това не било важно. Важни били дребните детайли, за които този по-специален пациент го наел. Освен това пациентът искал да се докаже пред някакви зяпачи, че вече е напълно излекуван и върху неговото здраве не може да се намери и най-малкото петънце.

Тогава лекарят разбрал, че този пациент още не е опознал напълно себе си. И, че ще продължи да се състезава за своето 100-процентово максимално здраве с други болнѝци, от които бил, от една страна, много по-болен, а от друга, много по-здрав. Но няма да ги надмине, докато не се научи да не се спъва така лесно в дребните камъчета, мъчейки се да вземе и отстрани от пътя всяко едно от тях.

Но това вече не било работа на бедния стар лекар и той просто трябвало да сложи някъде тази своя поредна житейска тъга, преди да продължи да прави това, което правел и преди. И като нямало къде да я сложи, така че тя да не му тежи много, я написал на един „болничен лист“ и залепил листа на един прозорец. На процореца на една негова лична стая, където и той, бидейки човек като всички други, се спирал понякога, за да лекува себе си.


-----------------------------------------------

* Илюстрация: Дюрер, "Меланхолия", фрагмент