вторник, 24 февруари 2009 г.

А това е една снимка от един съборен отдавна паметник. Намирал се е в гробищния парк на град Цариброд/Димитровград, Сърбия. Дали за някого и днес спомените за това, че имало такъв паметник, имат значение?


(Ако някой се интересува, Цариброд/Димитровград има свой електронен форум:

http://www.dimitrovgrad.rs/carfor/index.php.

Както и Босилеград, между впрочем, един друг град, в който живеят българи от т.нар. Западни покрайнини.

http://www.bosilegrad.com/forum/index.php )



Паметникът:

петък, 13 февруари 2009 г.

“България предизвика дипломатически скандал в НАТО, издигайки официално кандидатурата на Соломон Паси за генерален секретар на пакта”, твърди ИТАР-ТАСС.
Дали пролемът е в ИТАР-ТАСС ? :)
Самоубилият се не бил митничар, а строителен предприемач. Звучи кощунствено може би се да се усъмни човек, че и митничар може да се самубие (човешкият живот няма цена, чийто и да бил той, няма спор), но не и нелогично.

четвъртък, 12 февруари 2009 г.

Кратки

Един митничар се самоубил?, а небеизвестният ексвътрешен министър Румен Петков подкрепил кандидатурата на Соломон Паси за генсек на НАТО. Мартин Голдсмит Заимов също я покрепил. Експрезидентът Желев не останал, на свой ред, безучастен, хвалейки Мони Паси и неговото чувство за хумор. Браво...
Кой знае защо обаче нещо не ме избива на хумор. Не, не че не вярвам в чувството за хумор на Паси или в чувствителността му към всякакви международни каузи... Той е чувствителен, мисля, много повече от митничар. Но ако можеше вместо на Антарктида, примерно, да отиде да усмирява "вечерения бриз" на Марс, заедно с Бин Ладен примерно, да не скучае, щях да повярвам в това, че Бог не се е уморил още да спасява от странна скука невярващите като мен във всички тия, взети заедно.

сряда, 11 февруари 2009 г.

Сряда, 11 февруари. Нищо ново, освен мъглите по билото на планината, сиво-синкава през леко завъгления прозорец. В магазина, от който си купих хляб, продават вече мартеници. Работниците, които всеки ден спират захранването и после пак го пускат, днес, кой знае защо не копаят изкопи. Май за първи път през живота си пиша нещо от рода на това, което преди време се е наричало дневник...