вторник, 30 юни 2009 г.

МАКЕДОНСКИ ЕТЮДИ - 3

“Прикованият Прометей”


Този трети разказ може да се изчерпи и само с цитирането на писмо, което получих нeотдавна по електронната поща. То е от един млад човек от Р. Македония, с когото по някакъв начин успяхме да минем “Рубикон”-а на традиционното българо-македонско неразбирателство. В писмото става дума за това как като студент в Скопския университет той търси извори за една своя семинарна работа - и когато неговата преподавателка му предлага произведения на руски и български професори в съответната област - е ужасен. Както и за това как по-късно една малка антикварна книжка, “Прикованият Прометей”, чийто текст е на български (преводът на проф. Александър Балабанов на творбата на Есхил, издание от 30-те години на ХХ век), хвърля първи съмнения у него за толкова “чуждия” български език, за който преди това въобще не е смятал, че може да го разбира или да чете на него, какво остава да се възползва от научна или превода литература, написана на този език.


“Кога бев студент, професорката по историја ми даде задача да напишам некаква семинарска работа во врска со старогрчките обичаи. И одам јас во нејзиниот кабинет да ми даде упатство за тоа од кои извори да користам за да го напишам трудот. Ми кажува имиња и ми кажува дека тоа се руски или б’лгарски професори. И мене срцето ми се стегна, и викам „Чекајте професорке, како ќе користам извори од јазици кои не знам ни да ги прочитам, а камоли да ги разберам“. И таа на шега ми зазборува „Е какво не разбираш бе момче?, ми това са ни братја“ во тој стил нешто. „Ајде“, вели, „ќе се потрудиш малку повеќе“. Јас и велам „Како да се потрудам професорке, имам само неколку дена за таа семинарска, до сега никогаш ниту сум читал, ниту сум зборувал со некој на руски или бугарски?! Ако не може нешто на српско-хрватски, тогаш би било идеално да е на англиски затоа што солидно го познавам тој јазик.“ Професорката само се намурти, и јас сфатив дека сум рекол нешто многу глупаво. „Добро“ рече таа, и ми даде некој хрватски есеј...И што да ти кажам, се отепав и очите си ги извадив по универзитетските библиотеки барајќи во речници за да преведам некои специфичи хрватски термини на македонски јазик. Нејсе, ја завршив таа работа, и тоа за тоа...

....................................
После некое време, шетав низ центарот на Скопје, со само 10 денари во џеб како што тоа обично се случува со студентите, и наминав на плоштадот каде што се продаваа стари книги. Од една кутија извадив едно мало книжиче, кое што едвај и да може да се нарече книга со своите дали и педесетина страници во џебен формат, со меки корици. На првата страница со молив беше напишано 10 ден. Ја разлистав и видов дека е на б’лгарски, е сега, бидејќи станува збор за „Прикованиот Прометеј“ од Ајсхил, и си реков зошто па да не! Инаку со 10 денари не можеш да купиш ниту кифла во Македонија, но ова немој веднаш да го поврзуваш со некаков шовинизам кон б’лгарштината , бидејќи по таа цена имам купено и неколку книги во српски превод, едноставно станува збор за квалитетот на изданието, колку е сочувана книгата итн. Оваа која што се уште ја чувам е целата излепена со селотејп.
Кога ја отворив дома, што да ти кажам, целата со „искривени“ букви кои што ми задаваа многу мака при читањето. Но забележав дека ако ги игнорирам тие букви, разбирам практично се! И така и ја прочитав. Тогаш не знаев што означуваат буквите како ер голем и ер мал. Можеш ли да замислиш каков парадокс е тоа? А практично
живеам на самата граница! А да не зборуваме за тоа дека токму тие букви се измислени во Македонија, во Охрид, од св. Климент, и сето она што го учевме како свето за нашата култура и книжевност е напишано со такви „искривени“ букви! Блаже Конески му направил голема неправда на македонскиот народ, но кој да го разбере тоа?!”

“Кой да го разбере това?!” – пита в писмото си този млад, чувствителен и способен да забележи абсурдите човек. Колко ли са обаче като него? Колко ли хора в Р. Македония, били те и образовани, биха могли да видят очевадни иначе парадокси, обвити в десетилетна мъгла и тълкувания, които могат да объркат всеки, който не знае техните причини, еволюции, метаморфози, първоизточници и пр.? Въпреки новите, далеч по-отворени обстоятелства и отношения, въпреки многото възможни източници на информация, въпреки глобалната мрежа, да кажем, където могат да се намерят качени неща, документи, текстове, които не винаги може да се видят в библиотеки или музеи. Въпреки тях някой друг студент по класическа филология в Македония днес може и да не открие никоя стара книжка, с неизвестни нему, забравени знаци като ер малък и ер голям; нито един текст или превод на роденият в същата тази Македония всепризнат познавач на древнотръцката литература и основател на Катедрата по класическа филология в Софийския университет проф. Александър Балабанов. Може да не знае също примерно, да не си е задавал въпроса защо в говоримия си език има достатъчно много думи, съдържащи гласна «ъ», но с официалния правопис, въведен преди няколко десетилетия, тази буква е «изрязана», няма такава буква.

Интернет пространството, между впрочем, е пълно с форуми, в които кипят караници, с млади хора, които търсят или по-скоро повтарят истини или измислици, в които вярват и чрез които по някакъв начин се идентифицират. Някакви нови поколения търсят истината за миналото, противопоставяйки се, понякога яростно, едни на други. И макар че векът е ХХІ-ви, и макар че уж в този век преосмислянето на митологии, каквито и да било те, би трябвало да много по-лесно - това, че в продължение на десетилетия е имало затваряне на информационния поток, да го наречем, между България и Македония, и в двете посоки - няма как да не избие в спорове, и добри, и лоши, и в новата медия, за която няма граници. Но няма и гаранции, че въпреки безкрайното море от информация, което се съдържа в нея, старите пропагандни клишета, елементарното знание/незнание или изграждани дълго предразсъдъци и недоверия няма и там да се окажат по-важни, по-“конвертируеми”. Понеже винаги има значение какво се е случвало и преди, какво родените по-рано човеци оставят на родените по-късно, какви “наследства за преработване” им оставят.

Знанието не бива да се “приковава” все пак, не бива да се прекъсва или “наказва”. И не заради някакви нови, съвременни митове и не заради това, че за човеците/поколенията въобще е възможно да влязат “два пъти в една и съща река”. А защото лъжите, глупостите, елементарното, предпоставено знание/незнание са в основата на всякакъв вид “свободни” човешки избори, основани на манипулации.

Няма коментари:

Публикуване на коментар