събота, 18 юли 2015 г.

Отплаване




















Морето, в което се влюбих отдавна,
далече, далече в тъга се превръща.
Морякът си спомня шума на прибоя
и тайно в съня си го чува отново.

Морето, което при мене се връща
на картичка стара, забравена в шкафа.
Стихия, която надува платната
далече, далече от моя прозорец.

Но аз те обичам, тъга необятна,
и моята лодка стои на брега ти.
Докато се скъса въжето внезапно
и с нея свободен отплава духът ми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар