сряда, 23 септември 2015 г.

* * *

















И е бяла душата на стареца,
бяла като протрито платно
и се къса пердето на залеза
като стреме под старо седло.

И потегля отново към себе си
там, където смъртта го държи
върху стъпки от стари безвремия
и отдавна протрити лъжи.

И е бяла душата на стареца
и дете е той, пълно с живот,
но отдавна не тича към лятото,
а стои сам пред края суров.

Няма коментари:

Публикуване на коментар