сряда, 25 ноември 2009 г.

ЗА АКЦИЗИТЕ И ТЯХНАТА ФОРМА НА УПОТРЕБА

Задавали ли сте си някога въпроса как най-лесно, поне така да се каже на първо четене, се пълни държавен бюджет? На бюджет, който при това – ако става въпрос за нашия – е, както се твърди, доста “опърпан”? Ами най-лесният начин е да увеличиш непреките данъци, акциза върху стоки, които не са от първа необходимост. Да се иска по-висок процент непряк данък от цигарени или алкохолни изделия, на масовия тип цигари и на масовия тип питиета предимно, може разбира се винаги да се мотивира с грижа за здравето на народонаселението, което така или иначе пуши и пие на поразия, трови се и т.н. И на базата на неговата нездрава зависимост от ракийката или от цигарите да му скубеш безсрамно още допълнителни левчета от личния бюджет.

Ама ние имаме идеи акцизът за цигари и за алкохолни изделия да отива за здравни нужди – заявяват някои. С подобни благородни намерения опоскването на личния бюджет на разни глупаци, дето вместо “Блек Рам” уиски, сливова примерно пият, става разбира се още по-приемливо. (И от тези, дето пушат български цигари от масов тип разбира се - макар че и те скъпо им излизат). А че не е много ясно, да не кажа, хич не е ясно – дали въобще са възможни нормални, ефективни механизми парите от акциза на цигарите да отиват за онкоболните директно, или парите от акциза на алкохолните изделия – в някои може би още съществуващи клиники за алкохолно зависими – това не е изглежда съществено. Важното е поредното увеличение да се изкара благородно и правилно.

Бай Пешо от село еди кое си, между впрочем, в чийто казан съселяните му сипват каша от събрани по градините плодове, не бива да се оставя извън общата отговорност към бюджета за ракията, която произвежда. Може същият този бай Пешо, въобще многобройните байпешовци и техните съселяни от места, където животът тече по друг начин и друга радост кажи-речи няма, освен да си опечеш ракия и да си сипнеш после по някое “дънце”, да има пенсия примерно от 100, 120 лв. Може на магия дето се казва да оцелява, сеейки домати, чушки и пр. в градината си или гледайки там по няколко кокошчици, да има поне яйца, ако не друго. Кой се интересува обаче от подобни несъществени така да се каже проблеми? Кой го е еня за всички онези захвърлени, останали в пообезлюдени села възрастни, че и не толкова възрастни хора, които така или иначе броят стотинки, не левчета?

Да не бъдем все пак така черногледи. И за бай Пешо държавата мисли, воглаве с финансови министри и експерти, мисли, как да не? Ако бай Пешо и мераклиите, дето събират плодове от градинките, искат да пият не ракии със съмнително качество, а качествени питиета, вместо да се морят да варят ракия, да си купят “Блек Рам” уиски и те. И да престанат, между впрочем, някои много хитри андрешковци по селата, там, където да му се не види и тютюн расте, да си свиват сами цигари, щото и това го има. Що катран гълтат, що нещо, ама упорити, не щат да си купуват качествени, по-невредни папироси, не гледат като някои други колко катран и колко никотин има в различните марки цигари. Камбанарията на висши държавни служители и чиновници, на депутати, министри и пр. е къде по-висока, те имат какво да губят, трябва повече да си пазят здравето, кой иначе ще го води този шантав, гълтащ всякакви отрови народ към ред?

Има и други будали разбира се. Не е само бай Пешо или бай Рашо, не са само хората в оставени сами на себе си села. И други будали има, градски, дето тичат всякакви глупости и работи да вършат, само и само да си платят парното, тока, водата, хляба, “патрончето” и кутията с 20 къса. И тяхната не е лесна - блъскат се по автобуси и гари, карат се и ядосват, избиват им балансите даже за нищо и никакво. Но и от тези будали има “мръсници”, които варят ракия понякога, намират си начин, и те ходят по вилички или по родни къщи и понеже компот или сладко само от здрави плодове може, а ракия – кажи-речи от всичко – и те казан търсят, абе напаст е. Въобще това народонаселение, дето в социологическите анкети се пише като най-нещастното в Европа, ще продължи да е нещастно, понеже не разбира благородните цели за опазването на неговото здраве, както и грижата, която имат към него финансисти, депутати, министри от разни възрасти, цинизми и цветове.

Има обаче нещо, което и предишни, и сегашни управници не разбират. Или разбират, но го забравят лесно, понеже от тяхната камбанария то никога не се вижда добре. Ако на един отчаян народ, дето все е в преход към някакво бъдеще, което за едни отдавна тръгна, а за други въобще не дойде - ако от такъв народ тръгнеш да скубеш допълнителни левчета (с неясно каква, даже малко рискова икономическа ефективност, нейсе) от цигари, които и без това скъпо му струват (и заради високата нему цена редовно се кара с жена си примерно); за ракийката, какво да говорим, там е още по-зле - този народ просто ще те напсува и никога повече няма да те избере. Без значение, че може да имаш и малко по-добри намерения, малко по-читаво желание за обществена справедливост и ред от тези, дето е детронирал преди теб.

Няма коментари:

Публикуване на коментар