неделя, 14 февруари 2016 г.

Дойдох само да ти кажа, че те обичам

13 февруари, вечерта

Тя се опитва да изпие една малка чаша с твърд алкохол и да се шегува със себе си.

– Утре е св. Валентин, ден на влюбените, дали някой ще се сети да се обади и да ми каже, че ме обича? „I just called to say I love you…“ и пр.

– Стига с тоя св. Валентин – казва един стар приятел, с когото се познават отдавна. Плюшена сърца, вечеря на свещи, дрън-дрън. Хайде пий, че то какво друго ни остава.

– Е, що пък? – продължава да се шегува тя. – За любовта нали няма граници. А може и чек, деликатно сложен до свещите :)…

После престават да си говорят глупости. Тя отпива от своята чаша, но някак си се обръща и чашата се накланя, изсипвайки част от съдържанието на пода.

– Дали някой не си го поиска? – пита се тя, вече сериозно. – Знам, че имаше едно такова поверие. А може би си внушавам?

– Внушаваш си – казва старият й приятел, който е останал вече може би единственият човек, на когото може да разчита.

Тя си тръгва, а чашата й остава недопита. Този порок никога не й е бил присъщ.
5cf0c395dc4631978528ee70f1e5aad5

14 февруари, сутринта

Тя сънува, че се е изгубила някъде, в някакъв непознат град, и не може да намери пътя. И по някое време го вижда – този, който никога не й е казвал, че я обича на някакъв си ден на св. Валентин, нито й е предлагал вечеря на свещи и още по-малко глупави плюшени сърца. Този, когото не може да прегърне, понеже се е преселил вече е в друго измерение, на което живите казват „оня свят“ и нищо не знаят за него.

– Значи наистина си ме обичала – казва той, докато я прегръща силно.

– Да, но такава ли трябваше да е цената? – казва тя, защото и в съня си знае, знае добре, че прегръща някого, който завинаги си е отишъл. От него е останало само едно яке, взето за спомен като неподвластна на умиране вещ. Знае, че тялото му всъщност лежи в земята на някакво глупаво гробище, далеч от нея, където даже не може да отиде.

– И татко ти също иска да знае дали го обичаш… – казва той. И после сънят се стопява.

Тя се събужда. Поплаква си малко. Става, облича се и излиза от къщи. Вижда избелелия некролог, залепен на външната врата за поредната годишнина от смъртта на баща й, целува снимката на него и казва: „И тебе те обичам, татко“.
.

Напишете по-долу своите коментари

1 коментар:

  1. Здравейте, аз съм г-н fedrick захрани частен кредитор заем, който придава възможност на живота си. Имате ли нужда от заем, за да изчисти дълговете си веднага или имате нужда от заем, за да се подобри вашия търговски? Били ли сте някога били отхвърлени от банки и други агенции, които финансово? Имате ли нужда от заем или право на задържане залог обединение на? Търсене отново, защото ние сме тук, за всички вас, проблемите финансово в миналото. Ние отпускат заеми спестяванията на физически лица, които се нуждаят от помощ финансово, които имат лоша кредитна или се нуждаят от пари, за да плащат сметките, да инвестират в областта на търговията на ниво от 2%. Отивам да използвате тази среда да ви информирам, че ние предоставяме помощ, която може да се има доверие и бенефициент и ще бъде готов да ви предложи заем. Така се свържете с нас днес по електронната поща на адрес: (fedrickpowerloanfirm926@gmail.com)

    ОтговорИзтриване