Пътеводител на емигранта турист

Най-важните хора са роднините. Сваки, сватове, вуйчовци, баджанаци. Защото нали кръвта вота не става, а и да не са ти кръвни роднини, важното е, че са ти рода.

Най-важните приятели са купонджиите, които носят на пиене. А ако някой от тях се е скарал с жена си и има достатъчно време, за да си спретнете заедно "ергенски купон" на морето – още по-добре.

Най-важното нещо е свободията. Няма защо да подравняваш ливади като примерен американски гражданин, нито да се правиш на по-възпитан, отколкото си. Тука това не е нужно, тука всички я карат на верев.

Най-важните пътища водят към кръчмата. А кръчми в България бол и приятели на маса бол. И ако седи човек с чаша скъпо шампанско на морския бряг, може да почувства почти като руски новобогаташ, за когото Черно море отдавна е по-достъпно от всички баби, стрини и пропаднали българи, взети заедно.

И накрая, като се върне пътникът във втората си родина, нека не съжалява за това, че се е родил не американец или европеец, а българин, понеже балканският мъж има и предимства, които му позволяват да не страда излишно за неща, които така и така никога няма да разбере. 

Докато подравнява ливади и се прави на по-възпитан, отколкото е, той може да продължи да тъгува разбира се за онази България, в която нито може да се върне завинаги, нито може завинаги да напусне.