Морето, в което се влюбих отдавна,
далече, далече в
тъга се превръща.
Морякът си
спомня шума на прибоя
и тайно в съня си го чува отново.
Морето, което при
мене се връща
на картичка
стара, забравена в шкафа.
Стихия, която
надува платната
далече, далече от моя прозорец.
Но аз те обичам,
тъга необятна,
и моята лодка
стои на брега ти.
Докато се скъса
въжето внезапно
и с нея свободен
отплава духът ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар