Когато нямаш нищо, имаш всичко,
което тъй отдавна си изгубил.
Когато имаш нещо средно и прилично,
се утешаваш, че не си се влюбил.
Когато нямаш нищо, спи тъгата
в сребристобели, дрипави дантели
и можеш още да обичаш вятъра
и бурите, които са те взели.
Не можеш да нагазиш във водата,
в която някога си се удавил.
И средна и прилична е тъгата,
когато се сбогуваш с минал жребий.
.