Няма как.
Няма как да обичаш държава, която е състояние на перманентна криза.
Няма как да обичаш държава, в която могат да се сменят кардинално политически и мирогледни системи, но все ти казват, че трябва да се мъчиш, да търпиш, че да дойде светлото бъдеще, което разбира се не идва.
Няма как да обичаш държава, в която, както казваше покойният Стратиев, е като велосипед, който има десет кормила, но няма педали.
Няма как да обичаш държава, в която винаги може някой неен “велосипед” да те блъсне по нанадолнището.
Няма как да обичаш държава, в която “велосипедът” се превръща често във “велорикша” - и някой трябва да я дърпа тази велорикша, да й дава от своята измъчена, насилвана много пъти енергия, за да може тя да върви.
И все пак...
Все пак кого, освен теб и такива като теб, има твоята родина?
Няма коментари:
Публикуване на коментар