Сряда, 11 февруари. Нищо ново, освен мъглите по билото на планината, сиво-синкава през леко завъгления прозорец. В магазина, от който си купих хляб, продават вече мартеници. Работниците, които всеки ден спират захранването и после пак го пускат, днес, кой знае защо не копаят изкопи. Май за първи път през живота си пиша нещо от рода на това, което преди време се е наричало дневник...