Илюстрация: Facebook, Santiago Borja
Нощта върви по своя вечен път,
разпуква се кълбото на зората,
а аз съм там, в танцуващата смърт
на две стихии, срещнали съдбата.
Дали ще има за кого да спра,
кого да браня, от кого на бягам?
Понякога приятел е врагът,
понякога приятелят е яма.
Нощта кънти от тайни светове,
от свързани светилища и драми,
а аз вървя и паля ледове,
за да не стане пак сърцето ми на слама.
.
